Съчувствието на Карин към него в такива минути обикновено се изравняваше с нарастващата ѝ нетолерантност. Беше установила, че най-добрата реакция бе просто да замълчи. Тези епизоди бяха нежелано изпитание и за самия Бекер. Той мразеше самосъжалението и се измъкваше от него с усилие на волята веднага щом успееше. Тази негова гъвкавост впечатли най-силно Голд, психиатъра на Бюрото, с когото Бекер бе прекарал много време.
- Той просто не се предава - беше казал Голд на Карин. - Пред спомените си, пред личните си демони или каквото и да е то. Повярвай ми, всеки друг на негово място отдавна щеше да бъде болничен случай на депресия или психоза. Много хора загубват душевно равновесие от далеч по-малко психично натоварване в сравнение с това, което Бекер влачи със себе си... Концепцията за волята не се ползва с голяма популярност в моята област, но с нея най-добре си обяснявам неговата съпротива и издръжливост. Той няма сили да предотврати отблясъци на скръб, ярост, болка. Те се връщат периодично при него, с това никой не може да се пребори, но той, изглежда, е способен почти незабавно да ги отпрати обратно със силата на волята си! Госпожо Крист, никога не забравяйте, че най-силното желание на Джон Бекер е да постъпва правилно. Той желае да бъде определен тип личност независимо от нещата, които го предават и дърпат назад. Всички ние трябва да се стремим да се приближим толкова много до личните си цели, колкото него, повярвайте ми. Той е забележителен човек.
„Забележителен е и в други отношения“ - помисли си Карин. Неща, за които Голд нямаше никаква представа. Споменът за тях ѝ помагаше да го изтрае в най-неприятните му моменти, когато той се държеше така, като че ли целият свят му беше крив.
- Още нещо - обади се Бекер, преодолял вътрешната си паника. Опитваше се да фокусира очи върху таблото отпред, за да не наблюдава пътя и движението - Карин продължаваше да шофира със същата луда скорост.
- Карай.
- Разследвала ли си биографиите на момчетата?
- Само обикновения тип разследване: има ли роднини или врагове на семейството, които биха могли да вземат детето.
- Опитай се да установиш дали детето е било подлагано на физически тормоз преди отвличането.
Карин го изгледа остро.
- Защо?
- Проучванията доказват, че жени, подлагани периодично на сексуален тормоз, стават по-често жертви на изнасилване, отколкото тези, които не са. Съгласна ли си?
- Е, и?
- Може би Ламънт избира децата, белязани с такъв тормоз.
- Предполагаш, че познава това по някакъв начин?
- Може би, не знам.
- Какво мислиш, че правиш, като хвърляш вината на жертвата? - извика тя гневно.
Бекер отбеляза, че скоростта намаля.
- Допускам, че някои момчета се поставят по-леко на разположение в сравнение с други.
- За да бъдат пребивани до смърт? Исусе, Бекер.
- Имам предвид, че са по-податливи на обработка, по-покорни. Знам, че навремето бях ужасно добро малко момче.
- Ти, Джон?
- Бях толкова добър и послушен, че сега само при мисълта за това ме заболяват зъбите.
- Трудно е да се повярва.
- Опитай - каза мрачно Бекер. - Вършех всичко, което искаха от мене - на момента.
Карин си спомни, че - според Голд - Бекер отчаяно желае да бъде истински добър човек. И все пак не беше лесно да се съвместят противоречивите факти от репутацията на Бекер в Бюрото като независим човек, фрапиращо лишен от такт по отношение на другите, с твърдението му, че като дете се е опитвал да ближе петите на околните.
- Защо си се държал тогава така, а сега си напълно различен?
- Защото си въобразявах, че ако следвам определени правила, ще бъда в безопасност - проблемът беше само да разбера какви точно... Смятах, че ме бият, защото съм лош, и, вярвай ми, бях готов на всичко, за да не допусна боят да се повтори... Нищо не можеше да ме спаси, но ми трябваше дълго време, докато схвана тази проста истина... А ти?
- Какво аз?
- Не беше ли... Не би ли направила всичко, за да не се случи отново?