- Проклет да си, Бекер.
- Не вършеше ли точно това, което искаха от тебе? Мълчеше, не каза на никого, страх те беше: не искаше да се случи нищо лошо на семейството ти, знаеше, че никой няма да ти повярва, във всеки случай...
- Проклет да си! Остави ме на мира! Ти не знаеш нищо за мене, нищо!
- Кой беше, Карин? Баща ти, брат ти, някой „чичо“...
- Престани!
- Ти нямаш вина за това - тихо каза Бекер.
- Няма да разреша да бъда поставена на едно ниво с тебе в този смисъл, Джон. Престани да се опитваш.
- Но ти вече си на това ниво, нищо не зависи от мене, става въпрос за миналото ти.
- Ти само предполагаш, удряш наляво-надясно в тъмното. Иска ти се да намериш някаква връзка и си я създаваш...
- Не искам този вид връзка. Не я пожелавам на никого.
- Правиш го с мене сега и аз нямам намерение да ти разреша това.
Бекер насочи вниманието си към движението за момент, за да даде възможност на Карин малко да се поуспокои. Опитваше се да прецени дали скоростта им е увеличена или намалена, без да гледа скоростомера.
- Какъв тип дете беше? - запита я той след време.
- Бях страхотна мъжкарана: истински ужас. Сдъвквах момчетата без задръжки и ги изплювах.
- Какво имаше против тях?
- Бяха мижитурки. И все още са. Само Голд е различен, нали? Трябва да бъде различен, няма избор.
- Има повече практика - отговори Бекер.
- Защо тогава просто не отивам при Голд, когато имам психологически проблем? Плащат му да изслушва агентите, докато хленчат и се оплакват от родителите си, но твоята работа и задължение са други, Джон. Изправени сме пред сериозен случай, който изисква пълната ни концентрация, така че нека се придържаме към работата си. Окей?
- Този разговор има връзка с работата ни - упорстваше Бекер.
- Аз нямам нищо общо с този случай. Животът ми не е свързан с него. Нито пък животът на момчетата. Те не са искали да бъдат отвлечени, измъчвани и убивани. Не са носили надписи по челата си с текст: „Аз съм смирен и послушен, бият ме периодично, ела и се възползвай.“
- Сигурна ли си?
- Да, сигурна съм. Абсолютно.
- Защо?
- Колко време е изтекло, откакто не си дете, Джон? Откога не си бил с дете, независимо колко време? Особено с момче.
- Откакто самият аз бях момче.
- Така си и помислих - въздъхна Карин. - Всичко при тебе е теория, която няма нищо общо с действителността.
- Отмина отклонението за Кламдън - възкликна Бекер с поглед върху знака, който бързо отстъпваше в далечината.
- Няма да те карам вкъщи - отговори Карин. - Вече закъснявам. Освен това е време да се срещнеш с истинско момче.
ГЛАВА
10
Тя танцуваше над него с блеснали очи и широка усмивка, която още малко и ще разкъса лицето ѝ на две. Въздушното течение, предизвикано от бързите ѝ движения, ветрееше русата коса около главата ѝ: тя беше като наелектризирана от вътрешната си възбуда. Смаяните очи на Боби я възприемаха като фантастично създание, изскочило от филм на Дисни, кълбо от неудържимо оживление и буйни жестове. Като някой, който създава свой собствен вятър. Дори гласът ѝ звучеше като от филм, по-бърз от нормал- ното и пропукващ от почти неконтролируема възбуда. Той знаеше думите, но значението им му се изплъзваше.
- Ще си прекараме чудесно - говореше Дий. Повтаряше това изречение като заклинание от мига, в който тя и големият мъж го довлякоха в стаята. - Знам точно какво обича момче като тебе - продължаваше тя. - Знам всичко за момчетата като тебе. О, ще си прекараме чудесно! - Наведе се и неочаквано докосна бузата му. Боби неволно се присви, въпреки че бе предупреден да не го прави. - Не се дърпай от мене - повтори предупреждението Дий. Гласът ѝ не звучеше сърдито, но в тона ѝ се прокрадна суровост, маскирана и приглушена от доброто ѝ настроение, но достатъчно ясно различима, макар и все още отдалечена. Боби се стегна и остана неподвижен, докато тя прокарваше пръсти по лицето му. - Помисли само колко ми е хубаво сега - говореше тя. - Не трябва да мислиш само за себе си. Не бъди егоист. Трябва да мислиш и за мене. Помисли какво ѝ е на Дий, когато ти се дърпаш така. - Тя приглади назад кичура коса, който обикновено падаше върху челото му. - Е, ще се научиш. Децата са големи егоисти отначало. Трябва да бъдат научени. Особено момченцата. - Тя се завъртя на пети и за миг го остави на мира. - О, аз знам всичко за момчетата. Нали, Аш? Кажи, не знам ли всичко за момчета като него? - На Боби му се стори, че мъжът, когото нарече Аш, се канеше да отговори, но тя не го изчака. - Аз знам всичко за тях. - Този път тя сграбчи неочаквано палеца на крака му и се заигра с него. - Всичко за тях. - Нещо в тона ѝ подсказваше, че тя едновременно му се кара и прощава за някаква пакост, все още неизвършена.