Дий разтърка стъпалото му през чаршафа, после го отметна до коляното. Под чаршафа Боби беше гол и вътрешно потръпна да не би тя да го вдигне още по-нагоре и да го разкрие напълно, но не си разреши да се присвие, както му се искаше. Знаеше, че няма начин да се измъкне от нея, тъй като краката му бяха вързани към рамката на леглото, а не искаше отново да бъде обвинен, че се дърпа.
Засега тя изглеждаше заинтересувана само от стъпалото му.
- О, погледни тези пръстчета - каза тя с почуда, сякаш откриваше нещо удивително на края на стъпалото му. - Виждал ли си някога такива съвършени пръстчета, Аш? Погледни ги само.
Аш стоеше облегнат на вратата, като че ли да не даде възможност на външни сили да се втурнат през нея в стаята. Боби се запита дали родителите му са там сега, изчакващи сгоден момент да се хвърлят през дървото, за да го спасят. Може би са там заедно с полицията. Сигурно всички са там с пистолети и... и... Боби не можа да измисли с какво още, но бе сигурен, че полицейският арсенал е разнообразен и смъртоносен. Той не искаше да застрелят този мъж и жената. Не би желал някой да ги нарани. Искаше само да си отиде вкъщи. Да бъде развързан и освободен от това легло и да му махнат лентата от устата.
Аш се приближи, наведе се над пръстите на Боби и се вгледа напрегнато в тях, като че ли те бяха някакво изумително ново растение, появило се неочаквано в градината, биологично чудо, което се изтегляше нагоре и растеше пред очите му.
„Сега е моментът полицията да разбие вратата“ - помисли си Боби. Не смееше да погледне в тази посока от страх да не би мъжът и жената да проследят погледа му, да разберат грешката си и да осуетят благоприятната възможност. Но вратата не се помръдна, полицията не влезе...
Вниманието към пръстите му накара Боби да гръпне от желание да ги раздвижи, но той не знаеше дали ще му бъде разрешено.
Дий хвана малкото му пръстче.
- А това прасенце квича: „уии, уии, уии“, по целия път към къщи. - Тя леко движеше пръстчето му напред-назад.
Аш се засмя и погледна към Боби, за да види дали и той се наслаждава на този момент. Подканваше го с очи да го направи.
Дий неочаквано се наведе и захапа пръстите на Боби.
- Ъмммм! - Тя въртеше глава с изпълнена със слюнка уста, сякаш изпаднала в екстаз от наслада. - Ъмммм!
Аш се изсмя нервно и отново погледна момчето с желание да прецени реакцията му.
Боби не успя да се сдържи и захленчи. Топлината и влагата в устата на жената го изпълниха с противоречиви чувства. Част от него го хареса, но друга част усещаше, че това, което става, не е в реда на нещата, въпреки че никой не му го беше казвал. И точно тази „друга“ част реагира.
Дий завъртя очи да го погледне с уста все още върху пръстите на крака му. Лицето ѝ бе на нивото на леглото и тя го гледаше по цялата дължина на тялото му.
В очите ѝ имаше нещо, което Боби не можеше да назове, но разбра инстинктивно. Намек за обещание. В него се сблъска бъркотия от чувства и усещания, но се наложи общият смут, който определи и външната му реакция. Тази непозната не трябва да го третира по този снизходително-интимен начин. Дори и да е отвлечен, вързан гол със запушени уста, той не е бебе, за да му смучат пръстите на краката! Или да гукат над него!
Дий се оттегли от пръстите му с висок, примляскващ звук.
- По-хубаво от бонбон, по-сладки са от захар. - Тя му се усмихна, но Боби не реагира. Без предупреждение тя притисна нокътя на палеца си към ходилото му и го изтегли нагоре по дължината на мускула. Боби подскочи с цялото си тяло.
- О, той има гъдел! - възкликна възторжено Дий.
- Той има гъдел - отекна като ехо Аш. Сякаш бяха открили някаква невероятна негова тайна.
Дий прекара палец по ходилото на другия му крак и тялото на Боби отнбво се сви в спазъм върху леглото.
- Виждаш ли - заяви тя триумфално. - Казах ти, че знам всичко за малките момчета. Знам какво ви се харесва.
Тя загъделичка леко горната част на стъпалата му. Боби се сгърчи върху леглото в напразни опити да избяга от пръстите ѝ, а Дий и Аш се смееха по конспиративния начин на възрастните, когато си въобразяват, че доставят удоволствие на някое дете.
- О, ще си прекараме чудесно! - извика Дий.
* * *
- Развържи го, Аш - нареди възбудено Дий. - И, за Бога, махни онова нещо от устата му.
Говореше така, като че ли Аш бе дал идеята за тези ограничения.
- Той няма да направи нищо лошо, нали, Томи?