Тя се наведе с усмивка над него и с ръце от двете страни на тялото му. Боби усети дъха ѝ, чист и сладък с лек примес на паста за зъби. Но в следващия миг тя се наведе още повече, лицето ѝ сс превърна в неясно петно и Боби ужасено си помисли, че ще го целуне. Момчето затвори очи в напрегнато очакване, но тя само потърка нос в неговия.
- Ъмммм-ъмммм.
Усети миризмата на нещо, което си бе сложила върху кожата, парфюм или пудра, но в такава слаба доза, че едва я разграничи. Тя му напомни за майка му, която винаги използваше прекалено много пудра и го задушаваше с позната, но леко гадеща миризма, когато го прегръщаше и задържаше твърде близо до себе си. Дий миришеше по-хубаво, но бе прекалено близо до него.
Аш развърза първо краката му, после го задържа на място с ръка върху гръдния му кош, докато го освободи напълно.
Накрая освободи устата му, но преди да отстрани лентата от лицето му, се наведе към него и прошепна:
- Не крещи. - Зачака реакция от момчето и Боби кимна.
- Обещаваш ли? - прошепна отново Аш. Боби кимна пак с широко разтворени очи в очакване да бъде освободен. Нямаше представа за изминалото време, но му се струваше, че часове наред е лежал вързан и гъделичкан, че безкрайно дълго са гукали над него като над бебе.
Лентата бе махната така внезапно, че Боби рефлекторно пое дъх, но не закрещя. Аш се усмихна и кимна одобрително.
- Е, ставай - нареди Дий. - Нека да те огледаме истински! Ставай!
- Гол съм - запелтечи ужасено Боби.
Дий се изсмя.
- О, това няма значение за нас. Той е свенлив, Аш. Не е ли сладък? Той е свенлив.
Тя изтегли чаршафа и го подкани с ръка да стане.
- Хайде, ставай.
Боби се вкопчи в чаршафа, но тя го издърпа от ръцете му.
- Не ставай глупав. Тук сме само ние. Можеш да бъдеш гол пред семейството си. Освен това как ще те видим, ако стоиш цял ден в това легло?
Аш го затегли леко и Боби се изправи с ръце пред слабините си. Усещаше, че лицето му гори от срам.
- О, Аш - запя Дий, - погледни го, само го погледни. Той е съвършен, абсолютно съвършен. Моето съвършено момченце.
Тя притисна ръце към лицето си с навлажнени очи.
- Просто съвършен - шепнеше тя. - Моят красавец Томи.
- Казвам се Боби - заекна разтреперано Боби.
Аш докосна ръката му и бясно заклати глава. Боби разбра, че мъжът го предупреждава за нещо, но не му стана ясно за какво.
Дий като че ли не забеляза нищо. По бузите ѝ се стичаха сълзи, въпреки че все още му се усмихваше. Тя докосна бузата му с върха на пръстите си така леко, като че ли не вярваше в това, което виждаха очите ѝ.
- Моят красив, съвършен Томи.
- Трябва да си отивам - прекъсна я Боби.
Дий се държеше, сякаш не го чуваше. Боби се обърна към Аш.
- Трябва да отида до тоалетната - заяви той и в същия миг усети, че наистина има остра нужда да иде до тоалетната, стори му се, че няма да успее да се удържи дотам.
- Но разбира се! - възкликна Дий и като че ли внезапно дойде на себе си. Изсумтя, махна с ръка, сълзите ѝ се изпариха и очите ѝ пак заблестяха. - Защо не каза веднага? -Тя протегна ръка, но Боби не ѝ подаде своята. - Хайде, аз ще те заведа.
- Мога да отида и сам - реагира веднага той, отново ужасен от отношението към него като към бебе.
- Хайде - повтори Дий. Придумваше го като че ли е па три години. - Хайде, аз ще те заведа.
- Знам къде е.
Дий го подкара към тоалетната с ръка на гърба.
- Тооолкова скромен - пееше тя зад него.
Отвори му вратата и влезе заедно с него в тоалетната.
- Хайде, почвай - нареди тя.
Боби стоеше до тоалетната все още с ръце пред слабините си.
- Не мога - каза той. - Трябва да ме оставиш сам.
Дий клекна пред него - сега лицето ѝ бе на нивото на неговото.
- Я чуй, млади човече. Виждаш как живеем. Нямаме достатъчно място за този вид фалшива скромност. Никой не иска от тебе да вършиш това пред непознати. Както виждаш, тук съм само аз. И когато ти кажа да направиш нещо, очаквам от теб да го направиш, и то веднага, не след един час, когато ти решиш. Ясно ли ти е?
Боби я гледаше онемял. Страшно му се пикаеше.
- И няма да ти разреша да ме изолираш от себе си - продължаваше Дий. - Още не си чак толкова голям. Няма защо да бързаш да пораснеш. А сега започвай и си свърши работата.
Боби виждаше мъжа, който го наблюдаваше от другата стая. Жената нямаше да излезе от тоалетната. И той за пръв път осъзна отчасти какъв ще бъде животът му отсега нататък... Пикаеше му се неудържимо.
Разплака се за пръв път от момента, в който бе грабнат и натиснат в колата.
* * *