Боби седеше на един от двата стола в стаята и гледаше телевизия. Големият мъж се беше настанил на пода с гръб към вратата и разделяше вниманието си между момчето и пробляскващия екран. Прозорците бяха затворени. Нямаше изход от стаята освен право през Аш, а Боби не си и представяше как може да го помести. Аш седеше пред тази врата вече часове, наблюдаваше развитието на нещата отблизо, дори понякога се присъединяваше към ентусиазма на жената, но без да напуска дори за миг позицията си на вярно дворно куче.
От време на време Аш се усмихваше на нещо, сочеше с пръст към екрана и поглеждаше Боби, за да разбере дали и той оценява действието по телевизията. Момчето разбираше, че мъжът се опитва да се държи като приятел. Независимо от размерите и вида му той излъчваше спокойствие и странна нежност, което караше Боби да си мисли, че този мъж заслужава по-голямо доверие от жената Дий. Тя като че ли го обичаше, но бе прекалено фамилиарна, прекалено изискваща. „Ако се отпусне мъничко поне - мислеше си Боби, - сигурно ще бъде добра жена.“ И ако чува какво ѝ казва. Тя сякаш изобщо не го чуваше. Държеше се така, като че ли реагираше на разговор, който пък той не чуваше. Разбира се, Боби бе свикнал с тази черта на възрастните. Много от тях се държаха горе-долу по същия начин, но малко демонстрираха такава пламенност или вътрешно напрежение, характерни за Дий. Хрумна му, че тя може би не е съвсем нормална, но тази мисъл бе твърде ужасяваща, за да се спре дълго на нея. Достатъчно лошо бе, че го отвлякоха. Но докато се държаха като разумни хора с него, Боби чувстваше, че всичко ще бъде добре. Ясно беше, че нямат намерение да му причинят болка. А и защо да имат? Ако само разбере какво точно искат от него, той ще им го даде... Но ако бяха луди, нима бе възможно да ги разбере? Това предположение бе прекалено безнадеждно и ужасяващо за обмисляне. Боби побърза да го прогони от главата си.
Очите му се затвориха и той отпусна глава върху гърдите си, но незабавно подскочи и примига, за да възстанови контрола над предателските си сетива. От банята се носеха познати звуци: жената там си миеше зъбите, решеше косата си, завиваше и отвиваше капачки на кремове и лосиони. Многократно бе виждал майка си да прави същото и фактът, че и Дий го вършеше, му донесе утеха, макар слаба и лишена от логика.
Тя си тананикаше и Боби се опита да си спомни каква точно беше песента, но очите му пак се затвориха и главата му клюмна.
Когато Дий влезе в стаята, тя не изглеждаше ни най-малко като майка му. Бялата ѝ нощница бе с голямо деколте, украсено с дантела, която само отчасти покриваше гърдите ѝ. Краката ѝ бяха голи от средата на бедрата надолу и докато стоеше на фона на светлината от банята, Боби виждаше ясно очертанията на тялото ѝ през тънкия муселин.
Дий се завъртя с ръце над главата си като балерина.
- Е? Как изглеждам?
- Красива си, Дий - реагира веднага Аш с глас, така преливащ от желание, че Боби неволно се извърна, за да го погледне.
- Благодаря ти, благодаря - пропя Дий и направи малък реверанс, а после насочи вниманието си към Боби. - Е?
Боби се втренчи в нея, опитвайки се храбро да задържи сълзите, които напираха в него. Гърлото му се схвана.
- Добре ли изглеждам? - настояваше тя.
- Красива си, Дий - повтори Аш, този път заради Боби. Опита се да подскаже с очи на Боби как да реагира, но момчето не го гледаше.
- Ти мълчи - сряза го тя. - Томи?... Няма ли какво да ми кажеш, Томи?
- Казвам се Боби - заяви момчето, като насили думите с внезапно скован език. Хвана се за медальончето-талисман, което висеше на врата му, и здраво го стисна.
Гневна сянка премина през лицето на Дий, но бързо преля в обикновено разочарование. Тя хвана нощницата с две ръце и я опъна напред, като разголи още повече бедрата си.
- Постарах се толкова много - започна тя. - Не полагам усилия за когото и да е. Исках нашата първа нощ заедно да се запомни.
- Той мисли, че си красива, нали, Томи? - обади се отново Аш.
- Говоря с Томи - засече го Дий.
- Боби - прошепна момчето едва чуто.
- Какво? Какво каза?
Боби се огледа обезумяло с отчаяна надежда, че ще открие в стаята някакъв изход за себе си, пропуснат преди.
Сега Дий стоеше право пред него, близо до стола му. Боби виждаше през тънката тъкан на нощницата й тъмните зърна на гърдите и още по-тъмното хълмче между краката. От години не си бе разрешавал да гледа тези части от тялото на майка си.
- Какво ще ми кажеш след всички усилия, които положих заради тебе? - продължаваше да натиска Дий.
Страхът на Боби сс материализира в тежко, неравномерно дишане.