- О, хайде, махайте се оттук - запротестира Карин. - Ще свърша по-бързо, ако не ми се пречкате.
Бекер погледна умивалника, върху който бяха струпани ползваните чинии, ножове, купите за сервиране и двете тенджери. По негова преценка по-малко от две минути щяха да бъдат достатъчни, за да се изплакне, изстърже и подреди всичко в машината за миене на чинии. Малко повече време бе необходимо за подготовка на вечерята, притоплена смес от пилешко и доматено рагу, ориз и зелена салата. Карин му бе обяснила с няколко думи системата си: всяка събота сготвя по четири ястия, които замразява. На петия ден двамата с Джак отиват на ресторант или поръчват китайска вечеря с доставка вкъщи. Почивните дни от седмицата не бяха включени в системата, но Бекер знаеше, че тогава момчето обикновено е с баща си. Не бе трудно да си представи как, останала сама, Карин яде остатъците от приготвената за седмицата храна, изправена пред умивалника. Бекер обикновено се хранеше по същия начин.
- С удоволствие ще помогна - предложи услугите си той.
- Това е работа само за един човек - отблъсна го тя, застанала нарочно с гръб пред умивалника.
Бекер разбираше, че целта ѝ беше да го остави сам с момчето за няколко минути. Той послушно се обърна и закрачи към всекидневната, където синът на Карин вече се беше излегнал на пода рред телевизора.
- Никаква телевизия, Джак! - извика Карин от кухнята.
- Мамо!
- Не се шегувам!
Джак нацупено изключи телевизора.
- Много е неотстъпчива - забеляза Бекер.
Джак кимна и се вторачи в пространството на около един метър от главата на Бекер. Забелязал беше, че момчето нито един път не го погледна директно, като се изключи втренченият взор на изненада, с който го посрещна на вратата. Не бе направил и най-елементарен опит да говори с него. По време на вечерята Бекер пое инициативата в свои ръце и отправи няколко въпроса към него, но резултатът бе плачевен: Джак се смръзваше, сякаш зашеметен от необходимостта да формулира отговор. Боязливостта и смущението му бяха толкова очевадни, че Бекер се принуди да промени подхода си. Той оформяше изреченията си така, че момчето да има възможност да се съгласи с тях или да ги отрече само с просто движение на главата. По този начин съумя да навърже няколко изречения едно с друго, като сам подаваше въпроса и огласяваше отговора с почти незабележимото участие на Джак, за да се получи нещо като диалог. Не се стигна до размяна на мнения, но не беше и пълно мълчание. Никой от участниците не се подведе от крайния резултат, разбира се, но Бекер се надяваше, че бяха заблудили Карин. За нея изглеждаше важно срещата му със сина ѝ да бъде сполучлива.
- Майка ти готви много хубаво, нали? Тази...ъъъ... яхния от пилешко е домати беше много вкусна. Ако се храниш по този начин всяка вечер, нямаш проблеми, Джак.
Погледът на Джак остана фиксиран в избраното ог него празно пространство по посока на Бекер. На лицето му бе замръзнало нещастно загатване на усмивка. Бекер осъзна, че това изражение е детинското му разбиране за учтивост. С него говореше възрастен и той бе готов да се подчини на задължението някак да отреагира. Но не бе готов да изиграе втората половина от играта: да се опита да заблуди другия, че тя му харесва.
Бекер потърси начин да прекрати неудобството на детето, както и своето собствено, но беше повече от ясно, че опитите за разговор не предлагат разрешение. Двамата издържаха минута неловко мълчание, все още ангажирани в игра, която нито един от тях не разбираше.
- Как вървят нещата? - извика Карин от кухнята.
- Великолепно! - отговори Бекер. Представи си я как стои зад вратата, напрегнала слух да хване всеки звук. Сигурно отдавна е подредила чиниите в машината за миене. Питаше се докога ще ги прекарва през тази специфична форма на мъчение и поради каква причина го прави.
- Само още няколко минути и идвам - обади се тя иззад вратата.
- Да се прибера ли в стаята си, мамо? - извика момчето.
- Ще правиш компания на господин Бекер - отговори му тя. - Няма да се бавя много.
„Усмивката му сякаш се смръзна още повече“ - помисли си Бекер. Зачуди се дали момчето бе наистина толкова близо до разплакването, колкото изглеждаше.
- Би ли се опитал да ми намериш вчерашния вестник, Джак?
За пръв път момчето го погледна право в очите. Сякаш Бекер току-що го бе обявил за свободно създание. То изскочи от всекидневната и се втурна в кухнята, откъдето се понесоха откъслеци от разговор между майката и сина, после момчето се появи с „Ню Йорк Таймс“ в ръка.