Момчето излезе без протести, но се въриа след миг и взе тръбата от ръцете на Бекер.
- Лека нощ - каза му то.
- Лека нощ - отвърна Бекер.
- Хубаво си поговорихме - продължи момчето. Поспря се за секунда, изглежда, обмисляше дали да каже още нещо, но се отказа, обърна се и излезе бързо от стаята.
* * *
- Хубаво си поговорихте, то се знае: разменихте си куп шибани шеги - каза Карин, когато се върна от спалнята на сина си.
- Направих каквото можах.
- Той смята, че си страхотен. Непрекъснато насочваше това проклето нещо от вестник към мене, докато му четях.
- Забавно дете е - след като се отпусне.
- Сигурно си мисли същото за тебе.
- Вероятно не се среща с много възрастни, нали?
- Възрастни? Или мъже?
- Мъже, предполагам.
- Среща се с баща си, разбира се. Аз не посрещам много мъже, ако това е подтекстът на въпроса ти.
- Въпросът ми е без подтекст. Той ми направи впечатление на много боязлив и предположих, че рядко влиза в контакт с хора като мен. Имам предвид приятели на семейството, обикновени приятели. Чичовци. Братовчеди.
- Нито чичовци, нито братовчеди. Когато човек се връща вкъщи в седем и трябва да готви, за да нахрани детето си, като внимава да го сложи в леглото до девет часа, не му остава особено много енергия и време да посреща и изпраща външни хора.
- Разбирам.
- Жената, която го гледа, е тук в осем сутринта, а аз трябва да бъда на работа в девет. Работя и всеки втори уикенд, когато Джак е с баща си, опитвам се да наваксам пропуснатото, нещата, които бих свършила, ако не трябваше да се връщам тук всеки ден в седем. През почивните дни, когато Джак е при мен, се посвещавам изцяло на него.
- Хм.
- Какво означава това?
- Звучи ми някак мрачно да има някой около тебе, който да ти се посвещава изцяло.
- Мили Боже, Бекер, има ли нещо, свързано с мене, което да харесваш? Критикуваш начина, по който отглеждам сина си, присмиваш се на начина ми на готвене...
- Твоето готвене?
- Чух какво каза за рагуто. „Онова яхниесто нещо с пилешко и домати.“
- Това не беше критика - запротестира Бекер. - Харесах яхнията.
- После ме подиграваш пред Джак с това пърдене. Мразя тази дума.
- Не сме ти се подигравали...
- Трябва ли да разбирам, че пърденето в супата е твоят специфичен начин да показваш уважение?
- Опитвах се само да се сприятеля с него. Останах с впечатлението, че и ти искаш това.
- Защо ще го искам?
- Не съм сигурен, но постановката беше такава. Кри се в кухнята поне половин час.
- Подредих чиниите в машината и почистих кухнята. Случайно не харесвам мръсни кухни, ако нямаш нищо против, но както разбирам, явно имаш. Очевидно нищо у мен не ти харесва. съжалявам, че те подложих на такова изпитание.
- Не беше изпитание... Защо беснееш така?
- Съжалявам, ако смяташ, че съм лишила сина си от мъжки модел за подражание. Мислех си, че сам ще си го намери, без постоянно някой да го потупва по рамото... Особено като се вземат предвид наличните модели за подражание.
- За какво говорим?
- Не знам... О, така е трудно, така дяволски трудно...
- Кое? - запита Бекер.
- Общуването.
- С мен?
- За кого другиго говорим?
- Съжалявам.
- О, недей си придава чак толкова нещастен вид. Не става въпрос конкретно за теб, а за мъжете изобщо. Те са толкова негодни наистина, Джон, за нищо не ви бива. Никога не казвате нещо, вдъхващо сила и енергия, като че ли нямате и най-малката представа колко много работя или как трудно е сама да отглеждам детето си, без да се отказвам от отговорна работа с пълно работно време... А единственото, което чувам, е само и единствено критика...
- Според мене се справяш страхотно добре с всичко.
- Знам какво мислиш за мен като родител. Достатъчно ясно ми даде да разбера, че нямаш особено високо мнение за мен и като ченге...
- Ти си много добър агент...
- Смяташ, че съм на ниво „пърдене в супата“ по отношение на всичко, което правя... И може би си прав...
- Струва ми се, че сякаш си позагубила чувството си за хумор.
- И на тебе не ти е много весело - продължаваше тя. - Изпускам нещата от ръцете си, изпускам каквото и да подхвана.
- Мисля, че...
Тя се отпусна тежко върху дивана.
- На кого му пука какво мислиш ти, Бекер? Защо просто не си отидеш вкъщи?
- Не мога.
- Защо?
- Ти ме докара тук. Нямам кола.
Карин се облегна назад, напълно изразходвана.