- Никой не ме докосва повече - въздъхна тя.
Когато Бекер престана да масажира ръката ѝ, Карин се плъзна надолу, изтегна се върху дивана и вдигна крака на скута му.
- Моля те - прошепна тя все още със затворени очи. Но Бекер вече се бе заел с масажа на краката ѝ.
Карин отхвърли и последните останки на приличие и застена високо. Бекер прокара пръст между пръстите на краката ѝ и тя притрепери.
- Никога няма да успея да ти се разплатя...
- Плащам си за вечерята.
- Вечерята не беше чак толкова добра... Иде ми да замъркам като котка.
Той притисна палец в мускулите на стъпалото ѝ, тя се смръзна, но почти веднага се отпусна.
- Стъпалата ти са стегнати от напрежение.
- Кой можеше да предположи, че толкова удоволствие е скрито там, долу? Ооооох... Как се научи да правиш това?
- Животът ми беше много разнообразен. - Бекер прокара леко нокът по гладката кожа над стъпалото ѝ. Карин задържа дъх, напрегна се, отпусна се и пак затаи дъха си.
- Толкова ми е хубаво, че почти изпитвам болка - прошепна тя.
- Наистина се получава объркване...
Той масажира краката ѝ дълго време и двамата замълчаха. Карин просто лежеше по гръб със затворени очи и стенеше без задръжки, докато Бекер масажираше и галеше стъпалата ѝ едно след друго и подред, търпеливо и прилежно.
В един момент той ги изостави и бавно плъзна ръка нагоре по вътрешната страна на прасеца ѝ.
- Днес не съм си бръснала краката - промърмори тя.
Бекер не обърна внимание на забележката ѝ. Погали леко с пръсти нежната кожа под коленната ѝ става и тя въздъхна от удоволствие.
Той плъзна и двете си ръце до половината на бедрото ѝ, притисна длани плътно към крака ѝ и бавно ги смъкна надолу по бедрото, по прасеца, през стъпалото до върха па пръстите ѝ.
- Мили Боже - прошепна Карин. - Имаш ли представа какво удоволствие ми създаваш?
- Да - отвърна Бекер и направи същото и с другия ѝ крак.
- Чувствам пръстите ти навсякъде - простена Карин. - По-хубаво е от секса.
- Това е секс - отговори Бекер.
Той повтори процедурата, но този път използва ноктите вместо дланите на ръцете си и движенията му бяха още по-забавени. Карин стенеше при всеки сантиметър по пътя на ръцете му надолу и изви гръб.
- И всичко това за една скапана вечеря? Не ти предложих дори десерт.
- Сигурен съм, че ще се поправиш. Прекалено добра домакиня си, за да го пропуснеш.
- А ти си нафукан нерез - подхвърли тя леко и притисна крак в слабините му. - И си малко нещо напрегнат в някои места, Джон.
- Случва ми се понякога.
- Ще отмина това - не е особено дълбокомислено.
Бекер плъзна ръце нагоре по крака ѝ, докато пръстите му замряха с едва забележим натиск високо откъм вътрешната страна на бедрата.
Тя отвори очи и го погледна за пръв път от доста време.
- Кога разбра, че ще го направим?
- Точно когато и ти - отговори Бекер.
- Не съм разбирала нищо.
Бекер ѝ се ухили.
- Не съм!... Не съм - настояваше тя.
Бекер продължаваше да се смее.
- Е, добре, прав си.
- Кога?
- Не преди да те видя да висиш от онази скала - отговори тя. - Кълна се, нито миг преди това.
Тя го обхвана с крака и го издърпа върху себе си. След миг обаче го спря с леко докосване и се изплъзна изпод него.
- Моли се да е заспал - прошепна тя.
Карин отиде на пръсти до стаята иа сина си и се вгледа напрегнато в отпуснатото му тяло. Очите му бяха затворени, той дишаше леко и равномерно. Тя изрече бърза и неясно към кого насочена молитва на благодарност за малките жестове в живота ѝ и се върна във всекидневната.
Бекер не беше в стаята, но вратата на спалнята ѝ беше полуотворена. Тя влезе с очакване да го намери гол под завивките, но когато го видя да стои в средата на стаята само без обувки, осъзна колко много бе забравила характерните му навици. Той беше възхитително моткащ се и бавен любовник, който постигаше за час това, което по-енергични мъже не успяваха да постигнат за десет минути, и нещо повече: наслаждаваше се пълно на всеки етап от процеса. Както и тя.
- Той спи - заяви тя. - Провървя ни.
- Аз съм късметлията.
Той я обгърна с ръце и я целуна, като се притисна към нея с цялата дължина на тялото си така, сякаш никаква степен на контакт между телата им не можеше да бъде задоволителна. Целувката му беше специфичен негов начин на съблазнявано. Устните му изследваха бавно, почти боязливо нейните, но в същото време напълно наясно за крайната цел. На Карин ѝ се струваше, че те търсят как да се слеят с плътта ѝ и когато най-сетне откриха, замряха върху нейните с точния твърд натиск, изискван от момента... Усети, че се отпуска и зад затворените си очи изживя страниото чувство на дълго, бавно, но много безопасно превъртане в пространството. Обичаше да се целува и Бекер беше един от малкото мъже в живота ѝ досега, който харесваше това колкото нея.