Целуваха се сякаш с часове. Карин знаеше, че по-късно тези ласки ще станат страстни, свирепи и изискващи - но не преди и двамата да почувстват, че не могат повече да се сдържат и са готови да се отдадат на пламъка си. Онова бе похот, това бе любов. „Или поне изглежда като любов“ - помисли си тя. За момента го възприемаше по този начин и това ѝ бе достатъчно.
Най-сетне ръцете му се раздвижиха, като събудени от сън. Те бавно загалиха гърба ѝ в противоположни посоки: едната му ръка се придвижи нагоре, другата надолу... Погали врата ѝ, зарови пръсти в косата ѝ, пръсна огнени искри по целия ѝ череп. И както при масажа на ръцете и краката ѝ, ласките му я залюляха в горещите вълни на силно чувствено удоволствие - нещо, което отдавна бе забравила... Искаше ѝ се никога да не спира и сякаш разчел желанието ѝ, Бекер прокара върховете на пръстите си до темето ѝ, спусна ги по слепите ѝ очи, докосна леко ушите ѝ, стигна до шията и пак ги насочи нагоре... Карин неволно простена срещу устните му. Отново бе обхваната от чувството, че освободен от обичайното напрежение, умът ѝ се превърта, отпуснат и упоен някъде назад в пространството. „Човек сигурно се чувства така преди припадък“ - помисли си тя.
Едва когато пръстите му се спуснаха от главата ѝ обратно на гърба и замряха там, се раздвижи другата му ръка. Плъзна се бавно надолу, спря се за миг в края на гръбначния ѝ стълб, като че ли в очакване на разрешение, преди да се плъзне още по-надолу. Тя проследи извивката на задника, замря на свивката на крака ѝ и се върна обратно нагоре, докато стигна до хълбока. Ръката му обхвана коста, пръстите му се разпериха над нея и се протегнаха, докато стигнаха почти до Венериния хълм между краката ѝ...
Карин изтегли ризата от колана му и плъзна ръце по гърба му. Той се отдръпна от нея, колкото да вмъкне ръка в деколтето на блузата ѝ. Пръстите му подеха бавното си, възбуждащо слизане към извивката на гърдите ѝ. Отново се застоя малко преди да докосне гръдта ѝ, сякаш в несигурност или поради липса на смелост да продължи... Когато най-сетне поднови пътуването си надолу, тялото на Карин вече крещеше в неистова нужда от ръката му върху гръдта ѝ...
По-късно, когато устните му замениха пръстите върху зърното на гръдта ѝ, Карин се призна за напълно покорена и победена. Бекер като че ли имаше възможността да ѝ предложи много повече удоволствие и възбуда, отколкото тя бе способна да понесе... Със сигурност много повече, отколкото тя можеше да му даде в замяна. И много по-късно, когато той най-сетне я бе освободил от всичките ѝ дрехи, а тя бе отхвърлила настрана неговите, Карин стигна до извода, че не е нищо повече от дива, разгонена кучка, решена да не изпусне нищо от този разкошен любовен акт, без да се тревожи за своето участие в него. Взе с лекота това решение.
* * *
Известно време лежаха, останали без дъх, като че зашеметени от току-що случилото се. Накрая и двамата бяха крещели и Карин бе хапала възглавницата си, за да заглуши поне някои от най-шумните си звукови реакции. Виковете им минаха в учуден смях, когато огънят в плътта им едновременно се уталожи, а после напълно изчезна, докато лежаха, все още преплели тела, дишайки задъхано върху кожите си.
- Бях забравила какъв си - прошепна Карин накрая.
- Благодаря - отговори ѝ той.
- Казвам ти го като комплимент. Не допускам, че този е обикновеният ти начин на правене на любов, така ли е? Невъзможно е винаги да го правиш така, нали?
- Обикновено не - призна си Бекер. - Но случайно те харесвам.
- И аз съм с това впечатление.
- Всъщност не съм го правил изобщо напоследък. От доста дълго време.
- Знам.
- И това ли е вписано в досието ми?
- Бюрото не се интересува чак толкова много от тебе, Джон... И при мене бе изминало дълго време... Смяташ ли, че това обяснява случилото се?
- Обяснява какво?
Карин зарови глава в гърдите му и си заповяда да затвори проклетата си уста. Имаше съществена разлика между комплимента за сексуалното му изпълнение - ласкателство, което тя знаеше, че мъжете не само харесваха, но дори изискваха - и възторга ѝ като на ученичка, току-що изживяла първия си оргазъм.
Бекер се обади след кратка пауза:
- Отбелязано беше, че не отговори веднага с „И аз те харесвам“.