- Искаш ли да го кажа?
- Само отбелязвам, че не го направи.
„Дали те харесвам? - мислеше Карин. - Дали те харесвам? Иска ми се да те прикова с вериги към леглото си и да те храня с миди и стриди. Иска ми се хирургически да присадя в плътта си великолепните ти знаещи ръце!...“
- Нс знам дали те харесвам или не - отговори му тя на глас. - Но очевидно реагирам на тебе. Не, изразих се слабо. Реагирам на тебе като разгорещена кучка - и се гордея с това, ако ми разрешиш да добавя. А колкото до въпроса ти дали те харесвам, предполагам, че не знам точния отговор в момента... Какъв труден човек си, Джон. Не е ли възможно просто да живеем за известно време с тази малка неяснота?
- Както подобава на двама възрастни - добави той.
- Искаш ли да си вземеш обратно изявлението, че ме харесваш?
Бекер като че ли се замисли.
- Всъщност не искаш, ти, кучи сине - побърза да се вмссти в паузата Карин. - Това беше лъжливо предложение.
- О, съвсем не искам да си върна думите - реагира той. - Исках само да ги доизясня и разширя.
- Не - бързо каза Карин и веднага съжали.
- Права си. Достатъчно ясно е и без обяснения. Смятах да се впусна в излияния за няколко минути.
„Излияния! - помисли си Карин. - Обсипи с хвалби чара ми! Започвай!“ Но вместо това плъзна ръката си от гръдния кош до корема му и усети неволната му реакция на гъдела.
- Разрешаваш ли ми да ти задам един въпрос? - запита тя след продължително мълчание.
- Питай.
- Виждаш ли се все още с бившата си жена?
- Със Синди? Понякога.
- Искам да кажа, срещаш ли се с нея?
- Ние сме разведени.
- Знам. Срещите между разведени не са нещо необичайно. Не си взел обаче мерки да се отдалечиш от нея. И двамата живеете в същия малък град.
- Кламдън е родният ми град.
- Знам. Просто питам. Съпрузите понякога считат, че правата им се запазват дори и след развода. Понякога упорито продължават да идват и да се опитват да възстановят прекъснатите отношения.
- Как се справи с положението? - запита Бекер.
- Не съм казала, че това се е случило с мене.
- Как се справи?
- Със самоувереност и дипломация, т.е. с ритник. Той не направи нов опит.
- Този мъж е малодушен негодник.
- Аз го наричам бързо възприемащ. Наложи ми се да се обяснявам с него само веднъж.
- Приятелски развод, така ли? - запита Бекер.
- Нужно ли е да говорим за това в леглото? Защо не приказваме за политика или за нещо друго, по-весело?
- Какво ти правеше, Карин? - запита Бекер със сериозен тон и усети, че тялото ѝ се стяга до неговото.
- Хайде да не говорим за това сега.
- Имам предвид по време на женитбата ти с него - уточни той
- Знам какво имаш предвид. - Тя се изтърколи настрана от него, обърна му гръб. - Хайде да не си разваляме нощта, Джон.
- Имала си възможност да си улесниш живота, ако му бе разрешила да идва по-често за детето. Можело е да си осигуриш повече свободно време без Джак, но не си го направила. Каква е причината? - Постави ръце на раменете ѝ в тъмнината и усети, че тя се вцепенява под тях. - Нещо, което е направил на тебе?
- Току-що унищожи едно великолепно чукане - каза тя студено
- Или нещо, което е направил на Джак?
Карин се опита да стане от леглото, но силните ръце на Бекер я задържаха. Той преметна ръка през корема ѝ, притегли я към себе си и тя нямаше друг избор, освен да се свие с гръб към него. Тялото ѝ бе като вдървено, но тя не започна борба с него.
- Пусни ме, Бекер.
Той я държеше здраво, като притискаше тялото си към нея отзад. Карин изсумтя веднъж, опита се да се освободи от ръцете му, но спря съпротивата, когато той стегна прегръдката си. И двамата знаеха, че тя е тренирана и сръчна и бе в състояние да предложи добра борба - ако искаше.
- Какво правеше на Джак, Карин?
За миг на Бекер му се стори, че тя наистина ще започне да се бори с него. Мускулите ѝ се стегнаха, сякаш се канеше да скочи. Щеше да я пусне, ако тя наистина пожелаеше това, разбира се, но не мислеше, че наистина го иска.
Карин замря за миг и двамата останаха така, свити един в друг, почти неподвижни. После тя бавно се отпусна. Бекер продължи да я държи в стегната прегръдка едновременно в самозащита и като опора за нея. Ако тя се канеше да го срита, щеше да направи това, когато той реагира на нейното отпускане, като отпусне на свой ред прегръдката си. Но усети, че тя се беше предала и в момента освобождаваше нещо отвътре, а стегнатата му прегръдка ѝ беше необходима за доказателство, че той е тук и е с нея...
- Той го биеше - започна тя с прекъсващ от емоционално натоварване глас. - Този кучи син биеше малкото ми момче. Трябваше да го убия. Трябваше!