Повдигна леко глава, почти не смееше да се мръдне. Стаята изглеждаше празна, от банята не сс носеха никакви звуци, вратата ѝ бе широко разтворена. Боби седна в леглото, после смъкна крака от него: все още не смееше да се надява. Пак огледа стаята с широко разтворени очи.
- Дий? - прошепна той. - Аш?
Тишината в стаята бе нарушена от нисък, гъргорещ звук, почти като ръмжене на животно, и Боби стреснато затаи дъх. Звукът се повтори, ръмжене на нещо огромно, свирепо и наблизо - и Дий със смях изскочи иззад леглото с ръце над главата, пародирайки гладно, дебнещо животно.
- Гърррр! - ревеше тя през смях. Хвърли се към Боби, прегърна го, вдигна го от леглото. - Подлъгахме те! Подлъгахме те, нали? Признай, признай! Подлъгахме го, Аш!
Обгърна го с ръце в силна прегръдка, зарови лице във врата му, като едновременно го целуваше и ръмжеше. Аш седеше на пода зад леглото и се хилеше гордо.
- Подлъгахме те - заяви той.
- О, погледни го само! Не се изплаши истински, нали? Изплаши ли се, Томи?
Боби се издърпа от нея, сърдит и объркан.
- Не сме искали истински да те изплашим.
Дий пак го прегърна, но той постави ръце на гърдите ѝ и я отблъсна.
- Не го прави - каза тя.
Боби игнорира предупредителната нотка в гласа ѝ и се опита да се освободи от ръцете ѝ.
- Не се дърпай от мен - повтори тя.
Боби се опита да измъкне ръцете си, но тя го стегна силно с нейните.
- Пусни ме! - изкрещя той.
Зарита я с голите си крака. Пръстите му едва докосваха кожата ѝ.
- Не! - извика ужасено Аш.
Ударът шокира Боби не само с внезапността, но и със силата си. Сигурно идваше от Дий, но когато Боби я погледна с очи, които бързо се изпълваха със сълзи, и двете ѝ ръце все още стискаха здраво неговите.
- Никога не се дърпай от мене - засъска тя. Приближи лицето си към неговото, пръстите ѝ стискаха ръцето му така силно, че му причиняваше болка, но Боби се изплаши най-много от погледа ѝ. Нещо се беше случило някъде зад очите ѝ, нещо, което бедното момче не можеше да види, нито да определи. Като че ли някой друг, не Дий, го гледаше през нейните очи. Някой или нещо, приклекнало зад наситено синьото на очите ѝ се звереше смразяващо срещу Боби в този момент. Нещо, което го мразеше...
- Никога, никога! - съскаше тя.
- Никога - повтори ехото ѝ Аш. Той се беше изправил и клатеше предупредително глава на Боби.
- Не го харесвам - не спираше Дий.
Боби подсмъркна. Носът му течеше, очите му бяха пълни със сълзи, в ушите му звънеше, но той все още бе прекалено зашеметен, за да заплаче.
- Ясно ли е? - запита Дий.
- Да - отговори ѝ Аш, който продължаваше енергично да движи глава надолу-нагоре, подтиквайки настоятелно Боби да се съгласи с Дий. - Да.
- Ясно ли е? - повтори Дий.
Боби кимна.
- Аха...
- Представи си само какво ми правиш, когато се теглиш от мен - продължаваше Дий. Боби забеляза, че нещото зад очите ѝ се беше измъкнало и тя отново бе Дий, е, да, малко като пренавита, малко прекалено ентусиазирана, но все пак жена, същият човек, когото все пак той познаваше.
Боби изрази още веднъж съгласието си с кимване.
- След всичко, което върша за тебе... Когато те обичам толкова много, а ти се дърпаш от мен... това ме разочарова.
Освободи ръцете му и Боби видя по тях белите отпечатъци от пръстите ѝ, които бавно порозовяваха.
- Окей, случаят е приключен - заяви тя, отново в добро настроение. - Никой не пострада, нали, Аш?
- Никой не пострада - отекна мъжът.
- Нали, Томи? Всичко е наред, нали? - Тя се усмихна широко. - Знам, че съжаляваш. Знам, че не си искал да го направиш, но не забравяй да не ме разочароваш. Ти ще се стараеш да не разочароваш мен, аз ще се старая да не разочаровам теб. Ясно ли е, миличък?
Усмихваше му се в очакване на отговор.
- Да - отвърна Боби.
Усмивката ѝ се разшири още повече.
- Ти ме правиш истински щастлива! - Тя отново го притисна към себе си. Дрехите ѝ бяха колосани и драскаха по голата му кожа.
- Кого обичаш? - запита тя.
- Тебе, Дий - отговори ѝ той.
- Знам, че ме обичаш, миличко. Само не ме разочаровай, не ме предавай. Мразя това - кара ме да се чувствам така зле...
После го остави и се впусна в бясна дейност из стаята - у нея като че ли винаги имаше излишък от енергия, която изискваше да бъде освободена по някакъв начин. Втурна се в банята, изскочи веднага и изтича към нощното си шкафче, прибра нещата си, поправи грима си. Издуха се от стаята като вятър, който пътьом бе профучал през нея.