* * *
Остави Джордж да гледа по телевизията повторение на някаква тъпа комедия, представяща глупава блондинка с неприлично едри гърди според Реджи и неотстъпващ ѝ по празноглавие младеж. Докато блондинката беше на екрана (а тя почти не го напускаше!), Джордж няма да разбере дали Реджи е в стаята. „Не че има някакво значение дали знае“ - помисли си Реджи. В края на краищата тя имаше абсолютното право да извършва проверки.
Измъкна се от офиса и се спря за миг на предната веранда. Бунгалата бяха ярко осветени от собствените им външни лампи. Някои от тях бяха тъмни, което означаваше, че наемателите им бяха легнали. Други бяха не само тъмни, но и празни. Бунгало номер шест беше осветено.
Реджи излезе от светлия кръг, който очертаваше лампата на собствената ѝ веранда и сега се движеше невидима в тъмнината, точно както искаше. Не бе възможно пътят да я изненада: познаваше го много добре. Нямаше никакви изненади между офиса ѝ и бунгало номер шест, въпреки че очите ѝ още не се бяха настроили напълно към тъмнината. Реджи се улови, че върви на пръсти, независимо че беше още на около трийсетина метра от бунгалото. „Няма причина да дебна и да се промъквам така - каза си тя. - Намирам се в моя мотел, в моята собственост, която ми дава препитание, и имам всичкитс права на свста да знам какво става във всяко от моите бунгала. Особено когато нещо определено вони.“ Но след няколко метра несъзнателно пак започна да стъпва на пръсти.
Когато Реджи беше на половината път между офиса и крайната цел на нощното ѝ пътешествие, светлината в бунгалото загасна така внезапно, че тя се стресна. Преминаването от светлина към пълна тъмнина стана толкова неочаквано, че на Реджи ѝ се стори да чува дори от това разстояние нещо като прещракване. От бунгалото изскочи някой и отвори вратата на колата, паркирана отпред. Лампичката в купето показа на Реджи, че този някой беше жената, Дий, но и светлината на колата бързо беше изгасена.
Реджи се смръзна на мястото си, прикрита от тъмнината между офиса и бунгалото. Знаеше, че Дий не я виждаше как стои там и наблюдава. Самата тя забелязваше неясните очертания на жената само защото знаеше къде да гледа. Дий забърза към бунгалото. За миг проблесна бледозелената светлина от екрана на телевизора в бунгалото и Реджи забеляза някой много голям да изтичва от бунгалото и да се вмъква в колата. Той като че ли носеше нещо, но Реджи нямаше представа какво. Плъзна се за миг на задната седалка и още преди да се намести там, вратата на бунгалото се затвори и друга неясна фигура забърза в тъмнината към колата - Реджи знаеше, че е Дий.
Вратите на колата се затръшнаха, двигателят бе събуден към живот, но тя остана тъмна. Дий я подкара без фарове по извитата чакълена алея. Когато колата наближи пътя и попадна под табелата на „Рестъуайл“, Реджи видя Дий на волана, но нямаше и следа от присъствието на някой друг. Предните фарове на колата се запалиха веднага щом колата влезе в магистралата и Дий отново бе осветена за миг от фаровете на насрещна кола, но отново нямаше никакъв знак за присъствието на друг човек в колата ѝ.
Реджи изчака, докато тя изчезна от погледа ѝ на път към града, остана на мястото си още една минута, като си наложи да брои до шейсет, за да се увери, че жената няма да си спомни за нещо и да се върне внезапно. Най-сетне Реджи поднови пътешествието си към бунгало номер шест с ускорен пулс. Жената бе заявила, че съпругът ѝ има неприятности с очите, което може да обясни странното втурване в колата без светлини, но това определено нямаше как да го направи невидим. Защо един човек ще се втурва към задната седалка на кола и веднага ще се покрива така, че да не се вижда отвън? Реджи не успя да намери каквато и да било законна причина за подобно поведение.
Хвърли поглед към магистралата и заопипва връзката с ключове, намери търсения и отвори бунгало номер шест.
В ноздрите я блъсна странна миризма: тежка, мускусна, застояла. „Не е от мръсни тела - помъчи се тя да я определи, - не точно тази миризма, но... повече като нещо, което не се поддава на изпиране или почистване...“ Не беше и миризма на секс, каквато очакваше. Усети привкус на мляко и на нещо друго, остро и парливо, което не успя да определи.
Затвори вратата, преди да светне: въпреки че имаше пълното право да бъде тук, не искаше да насочва вниманието към себе си.
Веднага забеляза, че от леглото липсва кувертюрата. Знаеше, че някои клиенти нарочно я махат, сгъват я и я съхраняват до края на престоя си на някоя от полиците в шкафа за дрехи, където ѝ беше мястото, но по-голяма част от тях не си правеха труда да я отметнат: ползваха я като завивка и хвърляха отгоре одеяло, ако им станеше студено. Но сега на никого не му беше студено. Реджи усети, че кожата ѝ настръхва, сякаш бе на границата да се облее в пот само от усилието да дойде дотук от офиса си. Не успя да открие кувертюрата никъде - достатъчна причина за Реджи да се отърве от малката любимка па Джордж. Дори и той няма да има основание да спори при доказана кражба от собствеността на мотела. Да се измъкнеш с някоя от кърпите бе едно нещо - и много тъпо при това, - но да се изхлуеш с цяла кувертюра вече беше съвсем друга работа.