Не ѝ отне много време да направи инвентаризация на стаята. Имаше достатъчни доказателства за присъствието на „съпруга“. В гардероба висеше риза, до умивалника се намираше старомоден бръснач. Дори Джордж си служеше с електрическа самобръсначка с батерия. Козметиката на жената бе разхвърляна по цялата баня: над умивалника, върху казанчето на тоалетната, по пода. Реджи правилно бе предположила, че е небрежна мърла. В чашата за баня на мотела бяха поставени три четки за зъби: две за възрастни с наклонена горна част и една детска, небесносиня. „Каква глезла - помисли си Реджи. - Малките ѝ зъби явно са твърде деликатни за четка за възрастни!... Само това стига, за да ти се повдигне!“ Нощницата на жената висеше на вътрешната страна на вратата към банята. Реджи я перна с пръст, отвратена от ефирността на материята и дантелите по нея. Лесно си представи как тази курва се върти из стаята с дантелената си прозрачна нощничка, с лице, нарисувано като на уличница (каквато си беше), и с детската си четчица за зъби в уста. „Няма да се зачудя и ако се мъчи да говори като бебе“ - помисли си Реджи. Разбира се, на Джордж ще му хареса. И него не го деляха много години от второто му детство.
Реджи се върна към гардероба - всъщност ниша без врата с полица отгоре и единична метална пръчка под нея. Там жената беше поставила четири чифта обувки, но нямаше нито един мъжки чифт, което означаваше, че в момента той е с единствените си обувки. Нямаше и панталони. „В това бунгало са повече от три седмици вече - изчисли набързо Реджи, - а единствената дреха за смяна е тази износена риза!“ Познаваше и други мъже, които живееха по същия начин, ако жените им допускаха подобно нещо. Но не и Джордж. Старият глупак имаше повече дрехи от Реджи. „Паун - каза си тя. - Сигурно се мисли за паун с разперена опашка.“ Реджи изсумтя презрително, но истината беше, че в този момент чувстваше доста силна привързаност към Джордж. Независимо от възрастта му той се опитваше да поддържа приличен външен вид в границите на определен стандарт. Тя бе благодарна за това, въпреки че страстта му към определени цветови комбинации много по-често предизвикваше насмешката, отколкото одобрението ѝ.
На неподвижно закрепените закачалки за дрехи висяха няколко рокли. Върху две телени закачалки бяха закачени скоро изпрани дрехи, все още в прозрачната си пластмасова обвивка. Върху сгъваемата стойка с усилени с брезент ръбове имаше само един куфар. Реджи го отвори и прехвърли бързо колекцията от женско бельо. Всичко в него принадлежеше на Дий. Съпругът ѝ , изглежда, живееше само с дрехите на гърба си.
Като се изключи разпиляната козметика, притежанията им бяха добре подредени и прибрани: създаваше се впечатление, че можеха да бъдат натикани в куфара само за минута. Реджи реши да не допуска да изостават с наема си дори и ден. При най-малко разсейване от нейна страна вероятно ще изчезнат като дим.
Опъна чаршафа върху леглото и стреснато пое дъх, когато чу шума пред вратата.
* * *
Аш обгърна момчето като мидена черупка: едрото му тяло се сви над по-малкото - едновременно го скри и му осигури закрила. Боби чувстваше едрото тяло на мъжа до своето, но теглото му не го премаза, както толкова лесно можеше да стори - от него не се излъчваше заплаха. Момчето знаеше, че Аш няма да му причини болка и не се съпротивлява нито на кувертюрата, с която бе увит, нито на близкото физическо присъствие на големия мъж. Просто лежеше неподвижно, в очакване моментът да отмине. Бе престанало да задава въпроси за нещата, които му се случваха. Опитваше се да плува по течението и да избягва и най-малкото съпротивление.
Когато се отдалечиха достатъчно от мотела, Аш седна нормално на задната седалка и махна кувертюрата от момчето, което също се изправи бавно и с примигване: отначало не смееше да повярва, че вижда истинския, познат свят да прелита край прозорците на колата.