* * *
Вратата рязко се отвори и Реджи бързо се обърна към нея.
- Дявол да го вземе, какво правиш тук? - сърдито запита Джордж.
- Имам право - отговори тя, побесняла на себс си: бе реагирала с уплаха.
- Обещах ѝ да стоим настрана - заяви Джордж.
- Откъде разбра, че съм тук? - Нямаше избор, можеше да насочи гнева си само срещу него.
- Видях те да излизаш - отвърна Джордж. Говореше на нея, но очите му бягаха по стаята. Беше обещал да не влиза, но в края на краищата всичко това тук бе негова собственост.
- Шпионираш ме, така ли?
- Не си въобразявай глупости, няма защо да се ласкаеш излишно - парира атаката ѝ той. - Обещах ѝ да не влизаме. А ако съпругът ѝ беше тук?
- Видях ги да излизат - обясни Реджи. - Откраднала е кувертюрата.
- Кой?
- Какво искаш да кажеш с това „кой“? Приятелката ти, ето кой.
- Тя не ми е приятелка.
- Аха.
- Какво те кара да мислиш, че я е откраднала?
Джордж влезе в стаята и затвори вратата зад себе си.
Докосна леглото, сякаш не вярваше на очите си.
- Не е тука, ето какво.
- Това не означава, че я е откраднала.
- Защо не се опиташ да я намериш тогава? - Джордж я изгледа изпод вежди. Мразеше тона ѝ. Като че ли не я беше предупреждавал хиляди пъти да не говори с него така. Единственият начин да я накара да разбере какво има предвид, беше да отиде за пощата един ден и да не се върне. Което може да стане всеки момент, ако тя продължава да се държи така.
- Дори и да я няма тук, това още не значи, че я е откраднала. - Той изключи телевизора.
- Иска ми се да знам какво означава това - каза Реджи.
- Сигурен съм, че тя ще даде съвършено логично обяснение.
- А така, давай, защитавай я.
- Не е направила нищо лошо. Единственият, прекрачил границите на доброто поведение, си ти. Влезе в стаята ѝ в нейно отсъствие и не удържа на думата си.
- Никога не съм ѝ давала дума за каквото и да било. Това е само още една от блестящите ти идеи. Единственото нещо, което аз бих ѝ дала, е мнението ми за нея в няколко кратки изречения!...
- Внимавай, нямаш кой знае колко, за да го раздаваш.
Джордж бе заел позиция зад Реджи и сега я насочваше към вратата. Държеше разперени ръцете си, сякаш подбираше кокошки. Реджи с мъка потисна желанието си да го удари.
- Ако я е откраднала, напуска веднага - заяви тя. - Няма да търпя кражби. Заминава си веднага.
- Ти ще си отидеш оттук - отвърна той и продължи да я насочва към вратата.
- Това е единственото нещо, с което не се примирявам - продължаваше Реджи. - Не понасям кражбите.
- Ще говоря с нея за това - обеща Джордж. - Сигурно е някакво недоразумение. Не се безпокой. Ще говоря с нея.
- Обзалагам се, че ще го направиш. - Тя се спря нарочно на прага, за да подчертае, че не той я изблъсква от стаята, а тя си тръгва по собствено желание: че е свободен човек, който ще излезе, когато поиска! - Той спря съвсем близо, но не посмя да постави ръка върху нея.
- Разбира се, ще се наложи да обясня откъде знам, че кувертюрата е изчезнала - продължаваше да се заяжда Джордж. - И ще трябва да ѝ се извиня от твое име.
- Не! Да не си посмял да се извиняваш заради мен на тази жена! - извика Реджи.
- Изглежда, ще ми се наложи - не се предаваше Джордж.
- Забранявам ти!
- Честното е честно, правилното - правилно. – Джордж се повдигна леко на пръсти, докато правеше изявлението си. Беше по-висок от Реджи в по-ранните етапи от живота им, но напоследък тя като че ли го бе надрасла.
- Извинението ти ще бъде последната капка - предупреди го Реджи. - Не се шегувам с теб, Джордж. Само да усетя, че си го направил, и чашата ще прелее.
Той пак се залюля на пръсти, послс се усмихна. И точно тази усмивка с гадното си самодоволство разчисти последните колебания у Реджи. Прииска ѝ се да го удари право в носа. „Тази жена си заминава - закле се тя мълчаливо в себе си. - Ще я прогоня оттук, няма значение колко време ще ми отнеме изхвърлянето ѝ от мотела ми!“
* * *
Дий загаси предните фарове веднага, щом завиха по алеята на мотела. Отключи вратата на бунгалото и я държа отворена, докато Аш се измъкне от задната седалка с вързопа си и се втурне в убежището на стаята.
Дий заговори за пръв път, откакто напуснаха ресторанта на „Макдоналдс“.
- Сега ще видим - говореше тя, докато освобождаваше закачалката от изпраните дрехи. - Сега ще видим кой се държи лошо.