- Как разбра, че ме харесва?
- Той ми каза - отговори тя. Погледнато: очите му бяха приковани към листата на скута му.
- Добро момче - каза Бекер.
- Той е чудесно момче.
- Да, съгласен съм. Искам да кажа, че се държи много възпитано.
- О. Не винаги. И той си има своите трудни моменти.
- Каза ми, че ще ходи на лагер в планината през лятната ваканция - продължи Бекер. Задраска цял ред и премина на следващия.
- Отива другата седмица - доуточни Карин. - Звучеше ли... Как ти прозвуча, когато ти говори за лагера?
- Ентусиазирано. Очаква го с нетърпение.
- Сериозно? Ентусиазирано? За пръв път се отделя от къщи... Струва ми се много раздвоен.
- Не ми направи такова впечатление. А как стои въпросът при тебе?
- Раздвоена съм - призна си тя. - Още е малък. Никога не се е отделял от мен... Той дори не обича да преспива у приятелите си.
- Тогава защо отива на лагер?
- Казва, че иска, но... Не съм сигурна дали наистина го желае, защото истината е, че упражних натиск върху него. Опитах се да бъда неутрална, но начина, по който си казах мнението, изобщо... Само като си представя, че ще имам на разположение цели две седмици без каквато и да било отговорност, с изключение към мен самата... истински разкош... Ужасно ще ми липсва, знам го... Но да се връщаш вкъщи след работа и просто да вегетираш... Зад мене са се проточили цели десет години, Джон... Исках да отиде - исках да има желание да отиде... А той много бързо усеща какво точно очаквам от него. Ако сбърка нещо (което не става особено често), ако разлее млякото си например, на лицето му веднага се появява израз, сякаш в следващата минута ще го застрелям... Кара ме да се чувствам като някакво чудовище. Онзи ден нареди чиниите в миячната машина, без да махне остатъците, и се скъса да се извинява... Не знам дали това е нормално. Всички родители ли се тревожат дали правилно отглеждат децата си, или това е характерно само за самотните майки?... А може би проблемът е у мен самата?
- Според мен ти се справяш чудесно.
- Наистина ли го мислиш?
- Мисля, че си натоварена с тежък проблем, с който се справяш прекрасно.
Карин го погледна, опитвайки се да прецени искреността му, но Бекер бе вглъбен в разпечатката. Реши да се отнесе със съмнение към нея и при първа възможност да се върне на темата, за да я провери и получи търсеното успокоение.
- Смятам да отхвърля хотели и всички други места, където се изисква преминаване на фоайе и ползване на асансьор. Прекалено е рисковано, когато е с момчето. В тази категория спадат и стаи под наем в частен дом без отделен изход. Същата причина. Съгласна ли си?
- Да - отвърна тя. Бекер вече беше започнал енергично да задрасква. - Тази сутрин си помислих за момент, че си си заминал.
- Стори ми се, че се вбеси, като ме видя - отговори Бекер. - Защото все още се мотаех наоколо?
- Не. Но наистина бях вбесена: помислих за момент, че си се измъкнал, без да кажеш едно „довиждане“... Когато те видях в стаята на Джак, ливнах върху тебе малко от утайката. Извинявай.
- Защо да се измъквам?
- Мъжете го правят.
- Наистина ли?
- Говоря от опит.
- Имала си трудна биография.
- Да, така е. Аз съм жена. А в основата си тя е една и съща за всички жени.
- Хубаво е все пак, че не си се озлобила - забеляза той.
- Я си таковай фамилията.
- Ужас. На работа съм.
Карин плъзна леко колата в дясната лента: наближаваше отбивката за Бикфърд.
- Благодаря ти все пак - каза тя.
Бекер я погледна изненадано.
- Сериозно ли го казваш?
- Не само за това, не не си се измъкнал, но и за начина, по който го направи. За това, че бе толкова добър към Джак, за това, че не се държеше така, сякаш ми правиш велика услуга, че бе толкова търпелив, че ме изслуша - за всичко.
- Наистина ли сме такива лайна? - запита Бекер.
- Да, по-голяма част от мъжете - отвърна тя. - Когато ви се отдаде възможност.
- Защо жените ни търпят?
- Защото сме светици по природа. Освен това каква е алтернативата? Ако една жена реши да чака отнякъде да се появи някой истински добър мъж, ще си умре самотна и вкостенена... това за самотата не е чак толкова лошо.