Бекер се разсмя и сгъна листите на скута си.
- Така че - не спираше Карин - благодаря ти, че се държа прилично с мен.
- Говориш така, като че ли няма да се виждаме повече - вметна най-сетне Бекер.
- Не знам какво чувстваш... дали го желаеш, дали искаш. Струва ми се, че снощи почти те изнасилих.
Бекер докосна ръката ѝ върху волана.
- Ако не съм бил ясен снощи, ще трябва да се постарая повече.
Карин си помисли за сексуалния маратон през нощта и се засмя.
- В такъв случай ще се наложи да се примиря. - Замълчаха: и двамата леко смутени и несигурни за следващата си стъпка един към друг... Междувременно Карин влезе в извивката за излизане от магистралата.
- Момчето, което не изтрая толкова дълго, колкото другите - започна Бекер. За момент изречението му ѝ се стори дразнещо извън темата, но тя бързо си напомни защо всъщност бяха заедно.
- Рики Стайн. Отвлечен от училищния двор в Нюбърг.
- Правилно. Не каза ли, че детето е било много активно?
- Да, така е.
- Възможно ли е това да е причината за краткия му живот при Ламънт? Може би Ламънт е изгубил търпение с него?
- Или му е било по-трудно да го контролира. Този извод си пасва с твоята теория, че той се опитва да избира по-покорни деца.
- Може би точно това ги запазва живи - каза Бекер.
- Живи по-дълго - поправи го Карин. - Не изобщо.
- Може би този път момчето ще остане достатъчно дълго живо - въздъхна Бекер. - Ламънт е някъде наоколо, на около петдесетина километра от нас. Трябва да изискаме списък на гостите на всички места в радиус около петдесет километра от Бикфърд, където може да отседне сам приходящ мъж. Ако някои имена от новия списък съвпаднат с тези, посочени тук - той потупа листите на скута си, - поне ще имаме някаква база, от която да започнем.
- Защо смяташ, че е толкова близо? Защо да не драсне колкото е възможно по-далеко?
- Защото не го прави. Той просто се движи в границите на една площ от четири щата. Дали защото има нещо, което го държи тук, или единствената причина е, че познава добре тази територия, не знам. Но той наистина се движи само в тези граници. Освен това всички трупове са открити на около осемдесет километра от града, където е станало отвличането. Не винаги е възможно да се намери подходящо място и време, за да се изхвърли нещо: има нужда от някой и друг километър в повече. Отпускам му от петнайсетина до трийсет километра. Ако са повече, то тогава той сигурно е тръгнал от разстояние под допуснатите първоначално трийсет километра - значи още по-добре. Доколкото разбирам, неговият модел не е да ги грабне, да пропътува стотици километри и да живее с тях около месец. Той ги грабва и незабавно се покрива. Т.е., преди да ги отвлече, си осигурява някъде гнездо, в което се чувства сигурен.
- Искаш да кажеш, че е все още тука някъде? - Тя направи неясен полукръг с ръка, за да определи думата „тук“.
- Е, да, зависи какво разбираш под „тук“. Кръг с радиус петдесет километра покрива огромна територия.
- Дай да обсъдим по-подробно тази идея. Видя колко време ни беше нужно за списъците във връзка със случая в Стамфърд, а той стана преди шест месеца!
- Имаме нужда от помощ - каза Бекер. - Бюрото няма достатъчно хора, за да подготви списъците с нужната бързина. Трябва да включим щатската и местна полиция.
Карин изсумтя.
- За нас това е случай на серийни убийства. За тях - местен проблем, свързан с едно изчезнало дете. Ще искаме от тях да работят Господ знае колко часа върху нещо, което може да се окаже гонитба на диви гъски...
- Полицаите са свикнали да гонят диви гъски.
- Но техните собствени гъски. А сега ние ще искаме да гонят нашите. Ще очакваме от тях да предприемат генерално търсене заради едно момче, което не е от техния град или юрисдикция - и липсва от няколко дни.
- Една седмица - уточни Бекер.
- Мислиш ли, че ще успееш да се справиш с това?
- Аз? - възкликна Бекер. - Не, в никакъв случай. Нямам нужните способности. Аз отблъсквам хората - прекалено съм сигурен в себе си може би. Никога не ще съумея да ги убедя да го направят... Но ти ще успееш.
- Много ти благодаря.
- Удоволствието беше мое.
- Някаква умна идея как точно да го направя?
- Никаква - отговори Бекер. - Но по-добре побързай. Предвид скоростта, с която нараства гладът на Ламънт, предполагам, че Боби Рейнълдс има още две седмици живот. Най-много три - ако е много, много хрисим.