Джордж посрещна приближаването ѝ с досада, но Реджи беше сигурна, че забеляза облекчение на лицето на полицая. „Обзалагам се, че свят му се е завил от дрънкането на Джордж - помисли си тя. - Пъчи гърди като главен герой на уестърн, бедната мижитурка, като че ли може да има нещо общо с едно ченге. Патетично. Малки момчета докрая - всичките до един.“
Когато Реджи се приближи до тях, полицаят побърза да смъкне крака си и застана почти в поза за отдаване на чест, като наведе глава за поздрав.
- Мадам.
- А, Реджи. - Джордж изрече името ѝ така, като че ли не я бе следил непрекъснато. - Трябва да помогнем на офицера тук.
- Виждам, че се е ориентирал точно към човека, от когото има нужда - отговори Реджи: едва успя да прикрие сарказма си.
- Казах, че ще направя каквото мога - скромно заяви Джордж.
„Бедното ченге - помисли си Реджи. - Той не знае, че Джордж не е в състояние да помогне на никого тук. Интересно как ще помогне на него.“
- Търсим мъж - започна полицаят. - Току-що обясних на съпруга ви, че търсеният от нас е едър човек, необикновено силен, вероятно с добре развита мускулатура - сякаш е вдигал тежести.
Джордж вече клатеше отрицателно глава, сякаш всяка описателна фраза служсшс само за допълнително отдалечаване на подозрителния субект от мотела.
- Трябва да е сам - продължаваше полицаят. Вниманието му се отклони от Реджи към Джордж.
- Няма такъв тук - заяви Джордж и се зазяпа в чакъла пред нозете си така, като че ли виждаше там лицето на описания мъж.
- Или с момче.
- Не - отсече Джордж.
- На колко години е момчето? - запита Реджи. Полицаят премести неохотно погледа си към нея.
- Какво значение има на колко години е? - намеси се Джордж. - Тук няма момчета.
- На девет години - отговори полицаят. - Отсядаха ли момчета тук през последните две седмици?
- Не - веднага отвърна Джордж и заклати глава.
- Не съм сигурна - обади се Реджи.
- Не сме имали тук никакви момчета - настоя Джордж. - Иначе щях да зная.
- Грешиш, скъпи - вмести се сладко Реджи. Направи малка пауза, за да си осигури пълното внимание на полицая. Той махна за пръв път черните си очила. Очите му бяха светлокафяви. Реджи реши, че изглежда добре в традиционния смисъл на думата, но не прави особено силно впечатление.
- Как така? - запита гой.
- Щях да зная - упорстваше Джордж. - Не сме имали никакви момчета. - Но трябваше да се признае за победен.
Вниманието на полицая сега бе насочено към Реджи.
- Понякога идват късно през нощта без резервации, просто се отбиват от пътя. Ако той спи - тя посочи Джордж с движение на главата, подсказващо, че това се случва много често, - аз не винаги ги придружавам до бунгалото. Давам им ключа и понякога повече не ги виждам. Ако стават рано, те чисто и просто пускат ключа в процепа на регистратурата и си заминават. Възможно е и да са с деца, не знам.
- Не.
- Откъде знаеш? Нищо не им пречи да идват тук с цяло сиропиталище, без ние да усетим! Само при почистваното на следващия ден се разбира дали клиентите от предната вечер са били с деца или не.
- Тогава се разбира, така ли?
- Децата не пазят чистота и винаги оставят след себе си следи. Няма начин да не се разбере. Забравят разни дребни нещица, обвивки на бонбони, книжки с картинки, комикси...
Джордж се изсмя подигравателно.
- Много хора ядат бонбони. - Той гледаше полицая в лицето, мъчеше се да привлече вниманието му, хилеше се и се опитваше да омаловажи и отхвърли празните дрънканици на жена си.
- Казвате, че е възможно да сте имали тук самотен мъж с малко момче през последните две седмици?
- Напълно е възможно - без ние да разберем.
- Тези приказки едва ли ще минат пред съда - хилеше се Джордж. - Не са доказателство.