- Съжалявам - усмихна се Реджи. - Доказателства ли търсехте, господин офицер?
- Не, мадам, не е нужно. Имаме нужда само от информация.
- Ако преценявате, че не мога да ви помогна, ще ви оставя да разговаряте със съпруга ми. Той ще се справи с проблема, нали, Джордж?
- Разбира се.
- Аз просто поддържам мотела в ред. Записвам ги. Отписвам ги. Поддържам стаите, почиствам...
- Вие ми помагате много - вмъкна се полицаят. - Имате ли между клиентите си сега самотни мъже?
- Тук винаги има самотни мъже - каза Джордж. - По-голяма част от парите ни идват от тях. Пътуващи, продавачи - непрекъснато отсядат.
- В момента имаме трима, за да сме съвсем точни - обади се Реджи. - Мъжът в бунгало номер две се записа вчера следобед и напуска утре.
- Видяхте ли го да се записва?
- Да.
- Сам ли беше?
- Да. Освен това беше нисък и доста пълен. Не мисля, че е вдигал тежести някога в живота си.
- Смятаме, че мъжът, когото търсим, трябва да е тук от седмица вече.
- Бунгало номер едно е заето от самотен мъж...
- Той е твърде стар... - обади се нетърпеливо Джордж.
- Твърде стар за какво?
- За каквото и да го търси полицаят. Той е почти седемдесетгодишен.
Реджи погледна полицая с вдигнати вежди.
- Вероятно е по-възрастен от този, когото търсим - призна полицаят. В гласа му имаше нотка на извинение, но Реджи нямаше намерение да я приеме незабавно.
- Може би, ако знаем какво е направил, ще сме в състояние да помогнем повече - заяви тя.
- Засега го търсим само за разпит - отговори полицаят.
- Точно както си и знаех! - злорадстваше Джордж. - Те никога няма да ти кажат. Не им се разрешава.
- Казахте, че има и друг самотен мъж тук - върна ги полицаят на темата.
- Бунгало номер четири - отговори бързо Джордж, опитвайки се да си върне инициативата. - Грозен тип. Изглежда подъл и отблъскващ. Вечно намусен, разбирате какво искам да кажа, нали? Не обича да говори. Може той да е вашият човек, но е сам, без дете.
- На мен бунгало номер четири не ми създава никакви грижи - обадй се Реджи. - Много приятен човек. Съвсем не мисля, че той е вашият човек.
Полицаят се опита да прикрие нетърпението си. До края на деня трябваше да провери още половин дузина мотели, включително по един от веригите „Рамада“ и „Хауърд Джонсън“. Надяваше се, че и двата ще се окажат по-продуктивпи от този сбутан мотел.
- Този господин откога е тук? - запита той.
- Два дни - отговори Джордж. - Намъква се и се измъква в странни часове. Нямам представа какви ги върши, но определено не ми харесва.
- Тук е точно от три дни - започна Реджи. - Заминава си в четвъртък и е на гости на дъщеря си, която скоро е родила момиченце и няма резервна стая за него. Дъщерята се казва Гуинит.
- Занимаваш човека с глупости - обади се Джордж. - Той не се интересува от името на дъщерята, нито от името на бебето. Опитай се да не се отклоняваш.
- Бебето се казва Кендра. Чудя се откъде са го измъкнали. Някои хора като че ли сами си съчиняват имената на децата в наши дни.
- Тя не знае как работи полицията - довери се Джордж на ченгето.
- Е, както вече казах, нашият човек трябва да се е записал някъде преди седмица.
- Бунгало номер шест - каза Реджи.
- Ти добре ли си със слуха? - подскочи Джордж. - Чу ли поне една-едничка дума?
- Бунгало номер шест е заето от осем дни. Те не ни разрешават да почистваме...
- Наистина ли? - За пръв път полицаят изглеждаше заинтересуван.
- Там е жена - продължи да подскача Джордж. - Бунгало номер шест е жена.
- И мъж - добави Реджи. - Голям мъж.
- Никога не си го виждала! - Джордж се обърна към полицая. - Тя никога не го е виждала, той е болен, т.е. не е болен, но има проблеми със зрението и затова непрекъснато държат щорите спуснати, а вратата затворена, поради което не искат да влизаме и да им почистваме...
- Виждала съм го - прекъсна излиянията му Реджи. - Нощ беше и беше тъмно, но го видях, като влезе в колата. Изглеждаше огромен.
- Но определено е с жена?
- Много приятна жена - вмъкна Джордж.
- Той излиза само през нощта - продължаваше Реджи. - Сякаш е вампир или нещо подобно.
Полицаят си сложи отново тъмните очила.
- Е...
- И е възможно да държат момче при себе си - не се спираше Реджи.
- Налага се да се извиня заради нея... - започна Джордж. Полицаят вдигна ръка, за да го накара за замълчи.
- Как така?
- Възможно е да държат и слон в тази стая - намеси се пак Джордж, - но тя не го е видяла.