- Защо казвате, че е възможно да държат момче в тази стая? - запита полицаят. Когато Реджи се поколеба, той пак махна очилата си и ѝ се усмихна окуражително. „По-симпатичен е, отколкото ми се стори в началото“ - помисли си Реджи.
- В банята имаше детска четка за зъби - отговори тя.
Джордж забълва потоци презрение.
- Четка за зъби? Това ли е всичко? Видя ли някакви момчешки дрехи? Някакви комикси, детски обувки и т.н.? Наистина трябва да ви се извиня, офицер. Тя не може да ви предостави никаква улика.
- Момчето не беше там, сигурно е било облечено с дрехите си - продължи с известна несигурност Реджи. От изражението на полицая разбра, че казаното от нея не е достатъчно.
- Единствените дрехи, които има? Едва ли.
Полицаят си постави очилата и тръгна към колата си.
- Не мисля, че мъжът, когото търсим, пътува с жена - каза той. - Ако нямате нищо против и ми дадете имената на самотните мъже тук сега, ще ги прекараме през компютъра.
Джордж придружи полицая до офиса, за да намерят имената в регистъра за гости, но Реджи остана на мястото си сред алеята до колата на полицая. С кръстосани ръце на гърди, тя гледаше втренчено бунгало номер шест. Беше все още там, когато полицаят се върна, отвори вратата на колата си и се плъзна зад волана.
- Ако тук се случи да се отбие самотен едър мъж с девет или десетгодишно момче, ще ни се обадите, нали?
- То се знае - обеща Джордж. - Веднага. Трябва ли да питаме за вас лично?
- Не е необходимо - отговори полицаят и простена вътрешно при тази мисъл. - Само се свързвате с щатската полиция и те ще изпратят детектив да направи проверка. Разбрахме ли се?
- Бъдете спокоен.
Докато се отдалечаваше, полицаят се опита да си представи колко обаждания ще приемат, отговарящи на даденото описание. Радваше се, че този уикенд нямаше да ходи никъде със сина си. Половината от разведените бащи в щата ще бъдат разследвани, ако имаха нещастието да прекарат нощта с децата си някъде извън къщи. „За собственици на мотели като тези двамата дори няма да има значение дали детето е момче или момиче - помисли си той. - С такова неясно описание телефонният номератор ще загрее от непрекъснато звънене. По-зле е от преследване на диви гъски. Все едно да търсиш игла във фабрика за игли.“
- Изглежда ми прекалено бавен, за да е наистина добро ченге - изкоментира Джордж, когато патрулната кола се отдалечи. - Приятен човек, но не е особено умен.
- Не ги избират по интелигентност - отговори Реджи. Тя продължаваше да се взира в бунгало номер шест, сякаш се опитваше да види какво има в него през степите му. - Човек не вижда много преподаватели в колежи да се носят наоколо в патрулни коли и да задават въпроси.
- Този обаче беше достатъчно умен, за да знае разликата между мъж и жена - подигра се Джордж. - Те никога не се втурват след жени заради такива неща.
- Какви неща?
- Каквито и да са - повиши защитно глас Джордж. - Очевидно нещо опасно. Явно нещо, свързано с насилие. Те са по следите на едър, тромав човек, прав ли съм? Жените не извършват престъпления, свързани с насилие... Те работят по друг начин, използват други способи. - Изчака Реджи да се хване на подхвърлената въдица, но тя не му обърна внимание. - Те се заяждат и дразнят свестните хора до смърт - продължи той, нащрек за реакцията ѝ. Но тя продължаваше да изучава бунгалото на Дий. Не беше голямо удоволствие да се яде с нея, когато не му отговаряше. Джордж продължи по инерция без ентусиазъм. - Държат се нелогично и глупаво и в края на краищата те подлудяват, вярвай ми. Ако на човек му се наложи да търпи всичко това достатъчно дълго, просват го мъртъв - все едно че е получил куршум в главата. Направо съм смаян, че съм все още на краката си след всичко, което се налага да изтърпявам.
- А какво е обяснението на четката за зъби? - обади се внезапно Реджи.
Джордж се изсмя подигравателно. Тя има акъл на дете. На малко момиче.
- Не знам - смееше се той.
- Какво правят с детска четка за зъби? - повтори въпроса си тя. Обърна се рязко и го погледна гневно, като че ли той й дължеше някакво обяснение. - Отговори ми, след като си толкова умен.
„Тя ме е слушала“ - осъзна той с чувство на облекчение. Тревожеше се, когато тя наистина не му обръщаше внимание. Тогава се чувстваше изоставен и глупав. А иначе можеше да се преструва колкото си иска: стигаше му да знае, че го слуша. Подлудяваше само когато гя наистина го изолираше от себе си.
- Не знам. Може би жената има чувствителни зъби.
- О, за Бога. - Въпреки че самата тя си бе помислила така отначало, сега това обяснение ѝ изглеждаше безкрайно жалко.