Видя жената да излиза от бунгалото и да влиза в колата. Повтори се съвсем същото: тя излезе от светлата стая в тъмнината, влезе в колата, изключи вътрешните светлини, върна се към вратата на бунгалото. Когато тя се отвори отново, отблясъкът от синкавозеления екран на телевизора беше достатъчен, за да освети фигурата на мъж, огромен мъж, в момента, когато се втурна към колата. Той изглеждаше голям като мечка, с гърден кош колкото на двама мъже, но въпреки това се стопи в колата като призрак! Жената отново подкара към магистралата, без да светне предните фарове, и отново светлината от фирмения знак на мотела очерта само нейния силует.
Реджи наблюдаваше тази процедура за трети път: тя се извършваше безпогрешно в един и същ порядък всеки път. Преди две нощи, на втората ѝ безсъница в леглото, Реджи бе станала свидетел на завръщането на колата. Фаровете очертаха дъга при излизане от магистралата, после колата потъна в тъмнина и под знака на мотела отново се виждаше само жената. Но когато беше отворена вратата на бунгалото, Реджи забеляза на светлината от екрана фигурата на подобния на мечка мъж да се вмъква бързо в стаята, като подплашено животно.
Само глупак като Джордж можеше да вярва, че нищо странно не ставаше в това бунгало. Тя се беше шегувала с полицая за вампирите, но без съмнение там ставаше нещо не по-малко зловещо. И когато се оправи, ще открие какво точно е то.
В този момент Реджи бе обхваната от пристъп на кашлица, който изкара сълзи в очите ѝ. Отпусна се безсилно на възглавниците, докато дойде на себе си. Ще изчака да се върнат. Ще наблюдава повторението на вече известното, ще се опита да премери на око ръста на мъжа-мечка. Държеше да бъде прецизна, когато се обади на щатската полиция. Този път нямаше да допусне подигравки на тема „доказателство“. Ще чака - и без това не можеше да заспи.
ГЛАВА
15
Бекер се събуди само след един час сън напълно бодър, с чувството, че е спал цяла нощ. Не се помръдна, само отвори очи и напрегна слух, за да уточни къде се намира. Реагира на тъмнината както винаги: бързо, неволно потръпване, което побърза да постави под контрол, преди да премине в ужас. „Няма причина за страх - каза си той, - нито за тревога.“ Сърцето му бясно биеше, а кожата му пламна от притока на адреналин, но той съумя да си наложи да лежи тихо и да се вслушва.
Реши, че моментът е сега: демоните на тъмнината лежаха в миналото - или в душата му, - но не тук, в тази стая. Трябваше да вземе предвид нощните звуци: лекият шум от дишането на друг човек идваше от жената до него. По стълбите не се чуваха стъпки. Мъчителите му отдавна бяха мъртви, краката, които стъпваха така тежко по стъпалата надолу, бяха престанали да се движат преди години. „Сега единственият източник на мъчение е заровен дълбоко вътре у мен“ - напомни си той. Нищо не оправдаваше лудо биещото му сърце, но нямаше начин да избяга от вътрешния си ужас...
Продължи да лежи неподвижно и да се вслушва в равномерното дишане на Карин. Бе свикнал да се събужда така внезапно, понякога облян в собствената си пот. Познато му бе усилието за овладяване на страха, борбата на разума с инстинкта и с неоправданата тревога на подсъзнанието. През последните години разумът му винаги бе печелил битката. Надяваше се след време да постави под сигурен контрол и тялото си. Ужасът завинаги ще бъде прогонен в пещерата, откъдето дебнеше дълбоко вътре в него, страхът ще бъде успокоен и сложен на място, макар и никога да не успее да го постави на колене. В тъмнината винаги го обхващаше тревога, но той ѝ бе свикнал: приемаше я почти като приятен другар в сравнение с нещото, което дебнеше да заеме мястото ѝ...
Карин промени ритъма на дишането си: сега то бе шумно, леко неравномерно. Бекер извърна глава и я погледна. Тя бе обърната към него, устата ѝ бе леко отворена, падналата върху лицето ѝ коса се помръдваше с всяко издишване. Бе изритала чаршафа, с който се бяха покрили, трикотажната ѝ блуза с остро деколте се бе издърпала нагоре, а голите крака и коремът ѝ изглеждаха призрачно бели в нощния сумрак. „Трябва ѝ почивка - помисли си Бекер. - Нуждае се от време за себе си. Време, което да прекара под слънчевите лъчи, за да си осигури малко загар и да се отпусне.“ Но знаеше, че Карин няма да излезе в почивка, докато Ламънт се вихри на свобода.