Бе престанал да плаче и сълзите му бяха изсъхнали, но сега отново се разплака, когато си даде сметка за новото си положение. Беше сам за пръв път, откакто бе последвал Дий онзи нещастен ден в търговския център.
Дори не му мина през ума да се опита да избяга. Той почти не мислеше вече за бягство. Тази идея, както и родителите му, се бе превърнала в спомен без реално покритие.
Той плачеше, внимаваше да не мърда и се молеше Аш да се събуди...
* * *
Реджи пак бе на крака и викаше срещу него. Джордж сериозно планираше пътуване до Аризона. Дига се и тръгва. Купува си муле и потегля към планините или пустинята, или каквото и да е там, и живее известно време съвсем сам. Още не е стар за спален чувал. Ще яде консервиран боб и ще се справи и без готварските услуги на Реджи. А и не беше чак толкова стар да не успее да си намери приятелка. Тя като че ли забравя този факт, като че ли изпуска предвид очевадната истина, че той е още много привлекателен мъж, който може да си намери друга жена само за няколкото минути, необходими да си смени ризата. Тя очевидно не се сеща с кого си има работа, когато се нахвърля така срещу него - но сега не бе най-подходящото време да ѝ го напомня. Реджи винаги беснееше като намокрена кокошка след период на боледуване. Тогава откриваше грешки навсякъде - и особено у Джордж. Той отдавна бе проумял, че най-добрият начин да се справи с тази буря, бе да не се мярка пред очите ѝ. Ако смята, че всичко е невъобразима каша, нека да си я оправя сама. Може би ще се умори достатъчно и ще се успокои.
Докато тя подскачаше из кухнята и нападаше домакинските му умения, Джордж се изплъзна навън и забърза към китка дървета, които отделяха мотела от съседа им, малка фирма, която продаваше и обслужваше някакви машини. Дърветата не бяха кой знае колко, но той обичаше да мисли за тях като за „своята гора“. Ако се притаеше кротко сред тях и Реджи не го търсеше особено усърдно, можеше да стои в сянката на смърча и да си представя, че е някъде другаде, в друго време, когато непроходими гори са покривали земята и домашният живот не е бил нишо повече от отглеждане на временни култури в малки ниви, извоювани от горите... Тогава той не е поглъщал така лакомо времето на мъжа, нито е изисквал повече грижи от тези, нужни за катерича хралупа в дърво, осъдено на разпадане след година или две... Джордж се подслоняваше в сигурността на „своята гора“ и наблюдаваше живота на мотела като някой, разведен със самия себе си и собствените си грижи. Някой с превъзхождаща философия и достойнство - индианец, следящ слисано началните стъпки на първите английски заселници пуритани.
След извсстно време, все още облегнат на любимото си дърво, чиято кора се бе изтъркала и излъскала на определена височина, за да създава седем години удобство за рамото му, Джордж видя Реджи да излиза от канцеларията и да се отправя към бунгало номер шест така целенасочено, като че ли отиваше да гаси пожар. Колата на Дий липсваше, което означаваше, че Реджи отново отива в бунгалото в отсъствие на обитателите ѝ или смята да предизвика съпруга, ако той беше там. В директно неподчинение на заповедта на Джордж. В скандално нарушение на даденото от него обещание на Дий. В този момент пред него имаше две възможности: да наложи авторитета си, като се втурне веднага към Реджи, хване я за врата и я отвлече обратно, преди да успее да направи каквото и да било - или да се престори, че не вижда, и следователно да остане в неведение за откритото ѝ предизвикателство. Джордж се обърна и влезе в паркинга на съседната фирма, за да види какви са им плановете тези дни.
* * *
Когато почука на вратата, Реджи държеше в ръка съответния ключ. Не беше в настроение за извинения или забавяне. Смяташе да влезе в бунгалото по един или друг начин и да получи някакви обяснения. И ако отговорите не я задоволят, то „Дий“ или който и да било друг вътре, автоматично се превръщат за нея в история, без да ѝ пука ни най-малко колко са платили предварително.
Истината обаче беше, че така, както стояха нещата тези дни, много трудно можеше да изгони когото и да било - освен ако не го уличи в очевадно нарушение на закона. Ако полицаите не се решаха да ги арестуват и измъкнат със сила, а квартирантите бяха наясно с правата си, само след много дълга и скъпа процедура можеше да ги изхвърли от заетата от тях квартира. Голяма част от квартирантите или клиентите на мотела нямаха ясна представа за правата си, разбира се, и Реджи се надяваше, че ще съумее да изкара жената в резултат на ефективна комбинация от неосведомеността на Дий и собствения си оправдан гняв.