- Моля, отвори вратата - каза тя, но това „моля“ прозвуча като заплаха.
Аш се вторачи в нея, без да знае какво да прави по- нататък.
- Побързай, хайде - настояваше Реджи. - Аз съм собственичката, пусни ме да вляза. - Големият мъж продължаваше да стои до банята като вкопан, втренчен в нея. Реджи не можеше да повярва нито на физическите му размери, нито на типа волска тъпотия, изписана на лицето му. Всс едно че гледаше в очите вол.
- Какво? - каза той накрая и звукът се изтърколи навън сякаш от някаква дълбоко разположена пещера по рядко използван проход.
- Какво? - повтори гя. - Първо кувертюрата. Къде е кувертюрата?
Той бавно завъртя глава към леглото. За голямо разочарование на Реджи кувертюрата покриваше леглото, където ѝ бе мястото. „Опитват се да ми играят трикове! Нямаше я, знам това!“ - ядно си помисли тя.
- Нямате право да я изнасяте от стаята.
Той пак се бе обърнал към нея. Движенията му бяха забавени и сякаш разучени, все едно че се движеше под вода. Реджи реши, че вероятно взема наркотици. Едно нещо обаче бе напълно сигурно: този мъж не бе съпруг на никого. Особено на Дий. В никакъв случай не и съпруг на тази остра като бръснач, хитра, енергична млада жена. Вероятността да е съпруга на този мъж бе равна на това да е омъжена за някое младо кастрирано добиче във ферма за угояване на говеда. А след като той не ѝ беше съпруг, ясно бе, че Дий ги лъжеше. Реджи не знаеше какви са точно отношенията ѝ с този полуидиот, а и не бе сигурна дали искаше да научи, но за евентуален брак между тях не можеше да става и дума. Тоест Дий ги лъжеше и след като мами за едно нещо, вероятно ги пързаля и за всичко останало.
Реджи блъсна раздразнено вратата и веригата издрънка. Мъжът се стресна. „Сякаш има опасност наистина да я отворя - помисли си тя. - Глупаво предположение - също като вида му.“ Но едно нещо беше очевадно: той се страхуваше да не би тя да влезе. Не се съпротивляваше, по беше определено изплашен.
- Какво криеш там?
- Никой - изломоти Аш и заклати глава, за да подсили невинността си.
Реджи присви очи и се вторачи замислено в гиганта. Никой? Защо не „нищо“?
- Пусни ме веднага.
- Аз съм болен - заяви Аш.
- Имам право да вляза и настоявам веднага да отвориш вратата.
- Болен съм - повтори той.
- Искаш ли да извикам полиция? - заплаши го тя.
Аш блъсна вратата в лицето ѝ и седна с гръб към нея, напълно паникьосан.
* * *
Боби чу сърдития глас на жената и се отдръпна още по-далеко от завесата за душа. Опря гръб на студените плочки и се стресна. Отначало знаеше само, че приятелят му е в беда. Усети ясно враждебността в тона на жената: заболя го и се изплаши, че някой си разрешава да се отнася към приятеля му така. Към този страх се прибави и друг, по-неясен, който като че ли се носеше из въздуха и се засилваше все повече в затвореното пространство на банята зад завесата. Беше го усетил още в напрегнатия момент след първото почукване на вратата. Почувства го, когато Аш го грабна в ръцете си, когато големият мъж го молеше - съвсем излишно - да мълчи. Страх, преминал у него директно от Аш, но и страх, който той таеше в себе си като свой собствен. Едва сега, докато слушаше как Аш се опитва да говори с жената, Боби разбра какъв бе този страх: той се страхуваше да не бъде хванат, да не бъде открит. Страхът на Аш, страхът на Дий се бе трансформирал в негов собствен... Той се присви в ъгъла на ваната, колкото бе възможно по-далеко от вратата и евентуалното му разкриване...
* * *
От изгодната си позиция между дърветата Джордж чуваше ясно Реджи да грачи на някого от бунгало номер шест, при това с пълна пара и с този вид ярост, който обикновено запазваше за самия него. Той се беше разходил из паркинга на съседа, но се върна веднага, щом гневният глас на жена му се понесе от далечината. Влезе в „гората“ си точно зад бунгалото и се примъкна към него, като внимаваше да не го забележи Реджи. В никакъв случай не искаше бесът ѝ да се насочи към него. Достатъчно рисковано беше да наблюдава налудничавите ѝ действия от безопасно разстояние: човек може да бъде застигнат и от заблудена клетва дори когато се крие зад дърво.
Джордж видя как вратата на бунгалото се затръшна в лицето ѝ. Това отприщи тежката артилерия. Тя човъркашеключалката с ключа си, хвърляше се срещу нея с цялата си тежест, но сега нещо я блокираше отвътре. „Каквото и да е то, ако има уши, вероятно е оглушало само за няколко секунди“ - реши Джордж. Или би желало да оглушее.