- Не се различавате много от двойка маймуни - заяви тя.
Подсещането ѝ бе прекалено привлекателно, за да бъде пренебрегнато. Бекер побърза да направи маймунска гримаса на Джак, който веднага му отвърна със същото. Двамата се спуснаха из стаята, приклекнали и прегърбени като маймуни, почесваха се и си разменяха маймунски крясъци. Посред играта им Карин демонстративно излезе и затръшна вратата на банята зад себе си.
- Тя е направо бясна - каза Джак.
- Не, тъжна е - поправи го Бекер. - Но не иска да го разбереш, за да не се натъжиш и ти. Иска да прекараш чудесно в лагера.
- Добре - каза несигурно Джак.
- Добре какво?
- Ще прекарам чудесно в лагера.
- Хубава идея - одобри Бекер. - И тя ще се чувства добре. Колкото по-добре прекараш, толкова по-добре ще се чувства тя.
- Тя не се държи така...
- Защото е в противоречие със себе си.
- Какво е това?
- Противоречие? Притеснена е. Не се тревожи, това са неща, които засягат само възрастните.
В спалнята Бекер се опита безуспешно да успокои Карин, която едва се сдържаше да не избухне в плач. Лицето ѝ периодически почервеняваше и сякаш подпухваше, като че ли всеки миг сълзите ѝ ще потекат, но със силата на психологически контрол, който Бекер не разбираше, но му се възхищаваше, тя се отдръпваше от ръба на пропастта, лицето ѝ се проясняваше и единствената следа от преодоляната опасност бе по-яркият, по-влажен блясък в очите ѝ. Сякаш тя поглъщаше обратно сълзите си и им се отдаваше вътрешно.
- Той ще бъде добре - заяви Бекер.
- Откъде знаеш?
- Ще бъде в пълна безопасност.
- Знам.
- Ще бъде чудесно преживяване за него.
- Знам го.
- Твоя беше идеята да отиде на лагер.
- Господи, Бекер, знам и това.
Бе го наричала Бекер, не Джон, много по-често след случая с пистолета в спалнята на Джак. Продължаваха да се любят със страст и нежност, но извън леглото се заобикаляха предпазливо един друг.
- Искаш да ти кажа нещо, което не знаеш? - запита Бекер.
- Само ако е хубаво.
- Не знам нищо за лагера на Джак, което да не ти е вече известно.
- Знам - въздъхна тя.
- Плачеш, защото не искаш да отиде?...
- Не.
- Или защото искаш да отиде?
- Плача, защото съм майка - изсвятка се тя.
Разреши му да я обгърне с ръце и да я притисне към себе си, но прегръдката му не предложи утеха на нито един от тях.
Сега, докато се носеха на север по магистрала 1-91 в Масачузетс, Карин се люшкаше напред и назад между стоманена ефикасност, свързана с изискванията на времето, разстоянието и другите технически подробности на пътуването, и размекваща сантименталност. Бекер бе готов да се обзаложи, че ако седеше отзад вместо на волана, тя сигурно щеше да постави Джак в скута си. Вероятно заради това упорито бе отхвърлила неколкократните предложения на Бекер той да шофира.
Телефонът в колата иззвъня приглушено.
- Трябваше да го изключа - промърмори ядосано Карин, преди да вдигне слушалката. - На път съм към лагера на Джак, Малва - съобщи тя раздразнено в слушалката. Слуша мълчаливо за момент, после се обърна уморено към Бекер. - Още един мъж с момче в мотел.
Откакто Карин бе осигурила подкрепата на щатската и местна полиции, Бюрото бе алармирано за възможни подозрителни субекти средно по шест пъти на ден. По нейна молба информираха за всяко обаждане, а след разследването незабавно ѝ съобщаваха резултатите. На няколко пъти бе ходила сама до съответните мотели. Попадаха на бащи и синове, на бащи и дъщери, сбъркани за момчета, на мъже и мъже, на ученици от гимназията, запланували някаква пакост, на любовници, които се криеха по мотелите, и в един от случаите дори на мъжкарана и малкото ѝ куче. Положените усилия започваха да се оформят като смущаваща загуба на ценни човекочасове.
- Къде е ? - запита Бекер.
- В Спенсър.
Бекер погледна картата: бяха очертали пътя към лагера на Джак с червен маркер.
- По пътя ни е, само на около петнайсетина минути оттук - забеляза той.
Карин въздъхна.
- Водя сина си на лагер.
- Четирийсет и пет минути преди графика сме - уточни Бекер с безразличен тон. - Можем да си разрешим разговор с мъж и някое джудже...
- Или с вентрилоквист81 и куклата му, или с жена с дребно пони...
- Кой има пони? - запита Джак от задната седалка и вдигна глава от книгата си.
- Шегувах се, мили - отговори Карин.
- Или ще прекараме това време в лагера в очакване на разрешение за тръгване - продължаваше Бекер.
- Почакай - каза Карин в слушалката и го погледна с вдигнати вежди.