- Както искаш - отвърна той. - Пътуването си е твое, не мое.
- Но става въпрос за моята работа. - Тя каза по телефона: - Малва, упъти ме към мотела. Аз лично ще проверя това обаждане.
- Познай какво ти предстои! - обърна се назад Бекер към момчето.
- Какво?
- Не само ще отидеш на лагер днес, но и ще имаш възможност да наблюдаваш две суперченгета в действие.
- Наистина ли?
- Всъщност всичко е много скучно - предупреди Карин.
- Обикновено да - съгласи се Бекер. - Но човек никога не знае.
- Замесено ли е пони?
- Не - отговори Карин. - Само магаре. - Помисли за момент. - По-точно две.
* * *
Когато се отделиха от магистралата по алеята към „Рестъуайл“, ги последва друга кола с неоправдано голяма скорост. Докато Карин спираше пред канцеларията, другата кола мина бързо край тях и спря пред най-отдалеченото бунгало. От канцеларията излезе възрастна двойка: и двамата се вторачиха в тази кола. Бекер забеляза жена, която забърза към вратата на бунгалото. Тя се опита да отключи, но вратата не се помръдна. Жената приближи глава до процепа ѝ, каза нещо и бързо се вмъкна вътре веднага, щом вратата се отвори достатъчно широко.
Карин безуспешно се опитваше да привлече вниманието на собствениците. Те изглеждаха погълнати в далечната сцена, сякаш тя бе ядрото на невероятна драма. Жената я забеляза едва когато Карин извади личната си карта и ги информира, че е от ФБР.
- Виждаш ли - заяви триумфално Реджи на Джордж. - ФБР. Казах ти, че е нещо важно.
- Наистина ли сте от ФБР? - запита Джордж.
Карин задържа личната си карта пред очите му, но се обърна към жената. Беше се ориентирала, че тя е главното лице тук.
- Разбирам, че сте отговорили на молбата на щатската полиция за информация.
- Точно тук - заяйи Реджи и посочи към бунгалото. - В номер шест. Точно това, което търсите.
- Какво смятате, че търсим? - запита Карин.
- Мъж и момче - отвърна Реджи. - Голям мъж, каза моторизираният полицай. Така ли е, Джордж?
Джордж изучаваше привлекателната млада жена, представила се за агентка на ФБР: опитваше се да си напълни очите, без да се вторачва особено очебийно. Въпросът на Реджи го стресна.
- А, да. Така каза полицаят. Голям мъж с момче.
- Е, той е там - заяви Реджи и пак посочи към бунгалото.
- Това, в което влезе жената? - запита Карин.
- Тя твърди, че той ѝ е съпруг, но не ѝ вярвайте - започна Реджи. - Той ѝ вярва, но не му обръщайте внимание. - Тя кимна презрително към Джордж, който се бе понесъл към колата, опитвайки се да се разграничи от жена си. Надяваше се да разучи агентката от тази позиция, без да се набива в очи. Джак бе смъкнал прозореца, за да слуша разговора, и Джордж му намигна, като се престори, че не чува думите на Реджи.
- Щатският полицай не каза ли, че търсим сам мъж с момче?
- Повярвайте ми, вашият мъж е там. Погледнете сами и ще се уверите: този човек не е нормален.
Карин погледна Бекер и той потисна желанието си да се захили.
- Смятаме за малко вероятно мъжът, когото търсим, да пътува с жена си - обади се Бекер с учтив, официален тон.
- Тя със сигурност не му е жена - настояваше Реджи. - Вече ви го казах. Вървете и вижте. Просто вижте за себе си. Нещо става там вътре.
- Какво?
- Радвам се, че не знам. Умът ми е далеко от тези неща. - Бекер погледна Джордж, който изучаваше краката на Карин. Той усети, вдигна очи към него и се захили смутено. - Но е нещо, което плаче за полиция - продължаваше Реджи. Местеше поглед от Бекер към Карин, които явно не желаеха да предприемат някакво действие. - За Бога, защо дойдохте тук?
- Отличен въпрос - отвърна мрачно Карин. - Мъжът вътре ли е в момента?
- Освен ако не е прокопал тунел под бунгалото. Държа това бунгало под око оттогава.
- Откога?
- Откакто го видях в него. И вие щяхте да направите същото, ако го бяхте зърнали, повярвайте ми.
- Момчето там ли е сега?
За пръв път Реджи прояви несигурност.
- Почти съм сигурна, че може би е - каза тя.
- Но не сте напълно сигурна?
- Защо не проверите сами? Може да е в банята.
- Страхувам се, че не ви разбирам, мадам. Виждали ли сте момчето?
- Не съвсем.
- Не съвсем?
- Видях четката му за зъби. Свидетелка съм на начина, по който се държеше мъжът: той криеше нещо. Видях го да носи нещо през нощта... - Гласът ѝ заглъхна, загубил пара, когато се наложи да изложи недоказуемите си съмнения.
- Искате да кажете, че никога не сте виждали момчето?