Даш сви рамене и адютантът забеляза, че президентът стиска палци.
— Как вървят другите два полета? — попита той, втренчен в екрана.
— Без проблеми, сър. Компютърът ще влезе в орбита на Марс след тридесет и два дни, а генераторът след още двадесет и седем. Веднага след кацането на спускаемия апарат генерал Хесбърг ще направи корекции на курса и ще достигне Деймос. Очакваме да се там да кацнат и корабите с компютъра и генератора, вероятно в кратера Волтер; Хесбърг ще определи точно къде.
— Хм — президентът отмести очи от телевизионния екран и стана. Отиде до прозореца, вгледа се в поляната пред Белия дом, цялата в пролетна зеленина и цветове, и заяви — Ще дойде някакъв човек от компютърния център в Александрия. Бих искал да сте тук, когато пристигне.
— Да, сър.
— Командир Чиарозо. Минава за голям специалист. Бил е професор в Масачузетския технологичен институт. Казва, че имало някакви странни неща, свързани с проекта. Чували ли сте нещо подобно?
— Не, сър — разтревожено отвърна момчето от НАСА — Странни ли?
Даш сви рамене.
— Точно това ми трябваше — цялото това дяволско нещо да тръгне и след това да стане ясно, че… Хей! Какво по дяволите става?
Образът на телевизионния екран започна да прескача; изгуби се напълно; възстанови се и отново изчезна оставяйки само следи от трепкащия растер.
— Всичко е наред, сър — бързо реагира помощникът. — Загубата на видеоканала се дължи на удара при навлизането в атмосферата. Това ще повлияе дори върху телеметрията, но там имаме предостатъчно запаси; всичко ще бъде наред.
— Защо по дяволите, — настоя президентът, — става така? Мислех, че всичко се върти около факта, че на Марс няма атмосфера?
— Не съвсем, сър. Има някаква атмосфера, но тъй като тя е незначителна, се получава по-плитка и по-плоска гравитациона яма. Горната част на атмосферата е почти толкова плътна, колкото и земната на същата височина, и точно там става сблъскването.
— Дяволска работа — изръмжа президентът. — Не обичам изненадите! Защо никой не ми е казвал това?
— Е, сър…
— Няма значение! По-късно ще говорим. Мисля, че изненадата, която очаква Торауей, няма да неприятна… Е, забравете това. Какво става сега?
Помощникът погледна не към екрана, а часовника си.
— Отваря се парашутът, сър. Обратната тяга на двигателите е изключена. Сега просто трябва да кацнат. След няколко секунди… — помощникът посочи към екрана, на който отново се появи картина. — Ето! Сега са в режим на контролирано спускане.
Седнаха и зачакаха докато капсулата летеше надолу през рядката марсианска атмосфера под огромен купол, петкратно надвишаващ размера на парашут, пригоден за земната атмосфера.
Звукът от удара пристигна от сто милиона мили и прозвуча като че кофи за боклук падат от покрива. Но спускаемият апарат беше конструиран да издържи на такъв удар, а екипажът се намираше в своите защитни пашкули.
От монитора се чу се свистенето и пукането на изстиващия метал.
След това долетя гласът на Брад:
— Ние сме на Марс — тържествено изрече той, а отец Кейман зашепна думите на молитвата от требника. „Laudamas te, benedicimus te, adoramus te, glorificamus te. Gloria in excelsis Deo, et in terra pax hominibus bonae voluntatis.“12
А към познатите слова добави „Et in Martis.“13
15. Как добрата новина идва от Марс до Земята
Когато за пръв път осъзнахме, че съществува сериозна опасност от световна война, която би унищожила цивилизацията и би направила Земята необитаема — това стана малко след като започнахме да се осъзнаваме като общност, — ние решихме да предприемем стъпки към колонизирането на Марс.
Не ни беше лесно.
Човешката раса се намираше в безизходица. Енергийните запаси не достигаха, поради това изкуствените торове бяха скъпи, вследствие на което хората оставаха гладни, а това пък водеше до взривове от недоволство. Природните запаси не достигаха за изхранването на милиардното население. За осъществяване на дългосрочните ни планове трябваше да открием пътища за отклоняване на ресурси, жизнено необходими на други места. Образувахме три отделни експертни групи и им предоставихме всички възможности, които можехме да отделим. Едната изследваше пътищата за разрешаване на нарастващото напрежение в обществото. Другата беше натоварена с намирането на спасителни убежища на Земята, така че дори в случай на термоядрена война малки части от нас да останат живи.
Третата търсеше извънземни решения.
В началото като че имаме хиляди възможности за избор и всяка от трите основни насоки имаше разклонения, които изглеждаха надеждни. Една по една, обаче, различните следи се се прекъсваха. Нашите най-точни оценки — не онези, които представихме на президента на Съединените щати, а нашите лични, които не сме показвали на никой друг — бяха с вероятност от 90 до 99,9999999999 процента за избухването на ядрена война в рамките на едно десетилетие; така че още първата година закрихме центъра за отслабване на международното напрежение. Устройването на убежища криеше малко повече надежди. В резултат на анализа на най-лошата ситуация бяха определени няколко района на Земята, към които беше много малко вероятно да бъдат отправени преки атаки — Антарктика, райони от Сахара, дори част от Австралия и няколко острова. Избрахме десет места. Вероятността да бъде разрушено всяко от тях беше по-малка от един процент; ако се разглеждаха всичките десет заедно, вероятността всички да бъдат унищожени беше незначителна. Но по-задълбоченият анализ показа, че съществуват два проблема. Първо, не можехме да бъдем сигурни какво количество изотопи с голям период на полуразпад ще останат в атмосферата след една такава война, а данните показваха, че високи нива на йонизираща радиация ще има в продължение на хиляди години. При подобни обстоятелства, вероятността да оцелее поне едно от убежищата ставаше по-малка от петдесет процента. Най-лошото беше, че бяха необходими сериозни капитални инвестиции. Да се изградят убежищата под земята и да се оборудват с необходимото огромно количество сложно електронно оборудване, генератори, резерви от гориво и т.н. беше, от практическа гледна точка, невъзможно. Нямаше от къде да вземем средства.
12
Хвалим те, благославяме те, покланяме ти се, славословим те… Слава във висините Богу и на земята мир на човеците с добра воля.