Това, в което не беше сигурен, беше дали „Човек плюс“ е най-доброто, което можеше да получи. Космическата програма привличаше другите новобранци с блясъка си или с призивите за дълг. При Брадли съвсем не беше така. В момента, в който разбра накъде бие човекът от Вашингтон, в съзнанието му се заредиха възможностите, които изникваха пред него. Това беше нов път, който означаваше да изостави някои планове и да отсрочи други. Но той ясно виждаше къде можеше да го изведе: да кажем, три години работа за създаване на визуалната система на киборга. Произтичащата от това световна слава. После можеше да зареже програмата и да навлезе в безкрайните плодотворни полета на частната практика. Сто и осем от всеки сто хиляди американци страдат от пълна загуба на зрението с едно или двете си очи. Получаваха се повече от триста хиляди бъдещи пациенти, всеки от които навярно би искал най-добрият специалист в тази област да се заеме с лечението му.
Работата по проекта „Човек плюс“ щеше да му донесе желано името и репутация. Би могъл да има собствена клиника преди да е навършил четиридесет. Не голяма. Такава, че да може да следи за всяка подробност, с персонал от млади хора, обучени от него и работещи под неговото ръководство. Тя би могла да приема, да речем, пет-шестстотин души годишно — по-малко от процент от потенциалните пациенти. Каква част от процента би могъл да приеме? Поне половината от тях щяха да бъдат платежоспособни и да изгарят от желание да платят за услугата. Разбира се, щеше да има и благотворителност. Поне стотина случая на година, напълно безплатно, с телефони до леглата. Докато неколцината, които можеха да плащат, щяха да плащат много. Клиниката „Брадли“ (това му звучеше достопочтено и вдъхваше уважение като „Менингер“4) щеше да бъде модел за клинично обслужване в целия свят и щеше да му докара дяволски много пари.
Не беше негова вината, че трите години бяха станали повече от пет. Закъсненията не бяха причинени от неговия сектор на програмата. Във всеки случай, поне повечето от тях. Все пак беше все още млад. След като приключеше проектът, му предстояха още тридесет години работа, освен ако не решеше да се пенсионира по-рано, запазвайки си правата на консултант и вложенията в клиниката „Брадли“. А работата по космическата програма имаше и други предимства, като това, че повечето от неговите млади асистенти бяха женени за толкова привлекателни жени. Брадли не си падаше по женитбата, но много харесваше чуждите жени.
Когато се върна в помещенията на лабораторията, където се разпореждаше, Брад подгони подчинените си, заявявайки, че новата система за връзка на ретината трябва да бъде готова за имплантиране до седмица, и погледна часовника си. Нямаше единадесет. Набра номера на Роджър Торауей по вътрешната система за връзка. След няколко секунди той се обади.
— Какво ще кажеш за един обяд, Родж? Ще ми се заедно да обсъдим новия имплантант.
— О, Брад, съжалявам. Щеше ми се да можех, но трябва да бъда в камерата с Уил Хартнет поне още три часа. Да го отложим за утре.
— Ще се договорим тогава — отвърна Брад весело и прекъсна връзката. Не беше учуден; вече беше прегледал дневната програма на Торауей. Но беше доволен. Каза на секретарката си, че отива на конференция с обяд и ще се върне след два, после извика колата си. Набра кода на блока, където живееше Роджър Торауей. Където живееше Дороти Торауей.
5. Чудовището отново става смъртно
Когато Брад потегли, подсвирквайки си, радиото в колата му бълваше световните новини. Десета планинска дивизия отстъпила в укрепената зона в Ривърдейл. Тайфун унищожил оризовата реколта в югоизточна Азия. Президентът Дашътайн наредил делегацията на САЩ да напусне разискванията в Обединените нации по разпределянето на оскъдните природни запаси.
Имаше и много новини, които не намираха място в радиопредаването, защото новинарите или не знаеха за тях или не ги смятаха за важни. Например, не беше казана нито дума по повод посещението на двама китайски джентълмени в Австралия, или за резултатите от тайното допитване до общественото мнение относно популярността на президента, които той пазеше дълбоко в своя сейф, или пък за тестовете, провеждани върху Уили Хартнет. И така, Брад не чу нищо за тези неща. Ако беше ги чул, може би щеше да разбере важността им и да се обезпокои. Той не беше нито безотговорен, нито злобен, а просто един не особено добър човек.