— Това не е вярно! Това не може да бъде! — гневно извика Джоана. Хамон целият се изчерви. — Господин Морлек не би молил за това. Аз не ви вярвам. Той не може да бъде крадец.
— Той приятел ли ви е? — учуди се Хамон.
— Никога не съм го срещала, но няколко пъти го наблюдавах отдалече.
Настъпи неловко мълчание. Но господин Хамон беше от дебелооките хора. Въпреки че в лицето му хвърлиха обвинение в лъжа, той не се почувства засегнат и бе готов да поднови разговора за Морлек.
След малко лорд Крейз се оттегли в кабинета си. Джоана излезе в градината, за да се полюбува на светкавиците в бурното небе. Тя чувстваше желание да остане сама. Присъствието на Хамон й стана непоносимо. Но той я последва.
— Изглежда, че тази нощ ще имаме буря — забеляза той, мъчейки се да завърже разговор. Тя се съгласи с него и тръгна да си влезе вкъщи, но той я задържа в градината.
— Кажете ми, къде се запознахте с дамата, която се е пренесла в малката къщичка? — попита той.
Джоана учудено вдигна очи. Тя съвсем не очакваше да чуе въпрос за това.
— За госпожа Корнфорд ли говорите? Може би според вас и тя е престъпница? — попита девойката.
Хамон се престори, че не чу забележката й.
— Струва ми се, че преди няколко години съм я срещал. Май че и тя ме познава. Тя нищо ли не ви е говорила за мен?
— Никога не ми е споменавала за вас сигурно защото никога не съм заговорила за вас — отговори учудено девойка, чувствайки, че в нея се събужда любопитството.
— Струва ми се, че тя не е съвсем на себе си. Доколкото си спомням, около една година е прекарала в психиатрична болница — продължи Хамон.
Джоана звънливо се засмя.
— Господин Хамон — иронично забеляза тя, — подозирам, че вие се опитвате да ме плашите. Онези от моите познати, които не излизат престъпници, вие ги причислявате към лудите.
— Аз не знаех, че той е ваш приятел — каза той, като се възползва от настъпилата тъмнина и се приближи съвсем до нея.
— Вече веднъж ви казах, че господин Морлек не ми е никакъв приятел. Той ни е съсед, а по един стар обичай всеки съсед е наш приятел, докато не се убедим в обратното. Но сега е време да си вървим вкъщи.
— Още една минутка…
Той улови ръката й, но тя с леко движение побърза да се освободи от него.
— Това е съвсем излишно. Какво желаете да ми кажете, господин Хамон?
— Баща ви говори ли с вас?
— Баща ми често приказва с мен. Може би вие питате дали не е говорил с мен за вас? За това, че вие искате да се ожените за мен?
— Да — прегракнало отговори той.
— Той и за това ми говори — спокойно отговори Джоана. — Но аз му обясних, че това не влиза в намеренията ми, въпреки че отлично разбирам каква чест ми оказвате с вашето предложение.
— А каза ли ви баща ви, че всъщност аз съм собственик на вашите имения?
— Да, каза ми и това — мрачно потвърди девойката. — Но този замък не ми е толкова скъп, за да му принеса в жертва щастието на целия си живот. На света има по-ужасни неща от това човек да се лиши от бащиния си замък.
И тя пак се опита да се запъти към вкъщи, но той я задържа с ръка.
— Почакайте още една минутка — прошепна той. — Джоана, аз съм с двадесет години по-стар от вас, но вие сте единствената жена, която обичам. Заради вас съм готов на всичко. Вие трябва да бъдете моя.
И преди тя да разбере намеренията му, той я прегърна. Девойката се опита да се изскубне, но той беше по-силен от нея.
— Пуснете ме! Как смеете?!
— Бъдете по-спокойна! — задавено прошепна Хамон. — Аз ви обичам, Джоана, макар че дълбоко ме засегнахте с високомерието си. Аз ви обичам, обичам вашите очи, вашето стройно тяло…
Тя се дръпна назад, мъчейки се да избегне целувката му. И в същия миг до ушите им достигна гласът на лорд Крейз:
— Джоана, Джоана, къде си?
Хамон разтвори ръце и пусна жертвата си. Треперейки от страх и негодувание, тя отскочи от него.
— Наистина, много съжалявам — зашепна той.
Тя не можеше да произнесе нито дума и му показа с ръка вратата. Той я остави и се отдалечи. Като прекара няколко минути сама, тя го последва. Късогледият лорд я погледна и попита:
— Да не ти се е случило нещо неприятно?
— Не, татко.
Той се озърна и забеляза, че Хамон се скри.
— Колко невъзпитан човек! — тихо каза той. — Ако желаеш, ще го помоля да ни напусне.