— Няма нужда. Ако той утре не замине за Лондон, не е ли по-добре ние да заминем?
— Добре, аз съм готов да замина за Лондон — бързо се съгласи лордът. — Но дали да поговоря с него за поведението му?
— Не, не трябва.
Лорд Крейз облекчено въздъхна и отиде в кабинета си. Той най-много мразеше на тоя свят подобни истории.
Приключението на Джоана
Джоана отиде в стаята си. Не желаеше да срещне втори път човека, който я обиди. Като влезе вътре, извади от чекмеджето на писалищната си маса ключа от вратата и се заключи. По-рано никога не го правеше. После се отпусна на едно кресло и си припомни всички дреболии от изтеклия ден. Разкритията на Хамон предизвикаха в нея цяла вълна от възмущение. Тя изобщо не можеше да повярва онова, което той съобщи за Морлек. И все пак той не можеше да изрече такова обвинение, без да има основание за това.
Тя стана, отвори вратата и излезе на балкона. Светкавици разсичаха облачното небе. От далечината долитаха тътнежи на гръмотевици. Но това не привличаше вниманието й. Някъде далеч блещукаше слабо жълто огънче. Това бе Стария дом.
Ако Хамон знаеше истината, тогава знаеше ли този самотен, странен човек каква опасност го заплашва? Не трябваше ли да го предупреди? И не беше ли лудост от нейна страна да мисли за човек, когото само няколко пъти беше видяла с бинокъла си? Ако Хамон не лъжеше, над Морлек висеше голяма опасност. Финансистът сигурно кроеше нещо срещу него.
Джоана побърза да се върне в стаята си. Тя извади от шкафа дъждобран и малка шапчица. Скоро всички в къщата заспаха. В десет и половина тя чу как Стефънс заключи входната врата. Чу се гласът на Хамон. Икономът му пожела лека нощ. Мина се още четвърт час. Настъпи пълна тишина.
Девойката тихо слезе по стълбата, свали от стената ключа, безшумно отвори вратата и се измъкна на улицата. Лесно се ориентира. Проблясващите мълнии осветяваха околността и пътя, на който скоро излезе. На шосето я изпревари един автомобил. Тя уплашено отскочи настрана. С ужас си помисли какво ще кажат съседите, ако я видят в този час на пътя. Никой от тях не би повярвал, че лейди Джоана е излязла през нощта, за да предупреди един американски престъпник за заплашващата го опасност. И при това никога не беше говорила с този човек. Дори не бе го видяла отблизо! Джоана с ирония мислеше за всичко това, но все пак продължаваше пътя си.
Така тя стигна до Стария дом и с големи усилия намери вратата. Огънят, който по-рано гореше, беше угаснал. Къщата беше потънала в мрак. Джоана се скри под едно дърво и напразно се опита да събере смелост, за да довърши начинанието си.
В същия миг, когато девойката най-после реши да се запъти към къщата, вратата се отвори и тя видя на прага широкия силует на мъж. Светкавично отскочи в сянката и забеляза, че край показалия се на вратата непознат се очерта фигурата на Джеймс Морлек. За най-голямо свое удоволствие тя чу гласа му, който се оказа много приятен.
Но кой беше другият човек? А при това и той й беше познат.
— Сега по-добре ли се чувствате? — попита Морлек.
— Да, благодаря ви — неясно прозвуча отговорът.
— Аз мисля, че благополучно ще стигнете до къщата. Тя е на самия път. Нищо не съм чувал за госпожа Корнфорд, но доколкото зная, в тази къща живее една дама.
— Извинявайте, че ви обезпокоих… но тази ужасна буря ме уплаши. А освен това, струва ми се, че съм пиян…
— Да, имате право — забеляза Морлек.
А, значи това беше пациентът на госпожа Корнфорд, алкохоликът. Мъжете слязоха по стълбата, като при това Морлек поддържаше едва крепящия се на краката си момък.
— Наистина, много ви благодаря… Казвам се Фарингтън, Фери Фарингтън.
Блесна мълния и при светлината й Джоана разгледа бледното му слабо лице. С усилие се удържа да не извика и отскочи назад. Пак стана тъмно и мъжете изчезнаха в далечината. Когато Джеймс се върна, тя все още продължаваше да стои неподвижно в сянката. Той влезе в къщата и заключи след себе си вратата. Закапаха едри капки дъжд. Мълниите все по-често и по-често святкаха. Гръмотевиците трещяха все по-силно. Бурята наближаваше.
Джоана вече не мислеше да предупреди Морлек. Появата на пияния момък я уплаши страшно много. Като събра последните си сили, тя хукна да бяга. Напразно се помъчи да отвори желязната врата. Уви, всичките й сили отидоха напразно. Морлек беше заключил вратата, след като бе изпратил пияния момък. Какво трябваше да прави? Тя се опита да мине през поляната, но реката преграждаше пътя й. Ако имаше стълба, щеше да се прехвърли през плета. Неочаквано вратата на къщата пак се отвори и девойката побърза да се скрие. Морлек се упъти към оградата и тя чу как вратата хлопна след него. Уплашено се затича след него и с радост се убеди, че вратата не е заключена. Като се озова навън, Джоана за миг помисли в коя ли посока е поел Морлек.