— Да — отговори тя, без да чувства ни най-малко угризение на съвестта. — Господин Хамон каза, че могат да ни оберат.
Това беше измислица, но тя никога не можеше да предположи, че тези думи ще направят такова силно впечатление на непознатия.
— Ах, вие гостувате в тази къща. Моля да ме извините, но аз мислех, че сте тук… Моля, погледнете къщата!
— Защо?
— Моля ви се…
Тя се подчини и се обърна с гръб към него. От къщата излезе един човек с фенер в ръце и се запъти към дървото, върху което бе паднал гръм.
— Това е Стефънс — каза тя и се обърна към събеседника си. Но той вече не беше до нея, беше изчезнал.
Тя лесно се отърва от срещата със Стефънс. Но когато влезе вкъщи и се опита да се вмъкне вътре, се сблъска с баща си.
— Боже мой, Джоана, къде си била? Как ме уплаши!
— Исках само да видя дървото — отвърна девойката и се учуди сама на себе си как можа тъй леко да излъже.
— Но как си решила да излизаш в такъв проливен дъжд? — продължи да мърмори старият лорд. — Лицето ти е изцапано с пръст…
Джоана побърза да влезе в стаята си. Когато хлопна вратата след себе си, тя ясно чу гласа на Хамон:
— Какво, гръм ли е паднал някъде наблизо?
— Да, ударил едно дърво. Аз чак сега се сетих, че това дърво е ваше, а не мое — и доволен от този отговор, лорд Крейз бързо се върна в стаята си.
Спалнята на Джоана беше единствената стая, която имаше вана. Младата девойка съблече мокрите си дрехи и влезе в нея. Под струите на топлата вода тя забрави всичко, което й се бе случило. Едва после в леглото си спомни за срещата с Джеймс Морлек. Дали той я беше познал? Съмняваше се. Та тя никога не се беше срещала с него и той надали би се заинтересувал кой живее в замъка Крейз. Той предположи, че тя е гостенка в тази къща. А може и да си е помислил, че е само слугиня в замъка.
— Сега илюзиите ти завинаги ще се разпръснат — каза си тя. — Твоят приказен принц излезе злодей. Това е нечувано. Време е да се вразумиш.
Като си каза това, тя стана от леглото и се приближи до прозореца. В далечината се виждаше Стария дом. Един от прозорците му бе осветен — господин Морлек се беше върнал у дома си.
Младата девойка със задоволство въздъхна и се отпусна в леглото. Малко по-късно потъна в дълбок сън. Джеймс Морлек излезе от прикритието си, предпазливо скрит в храстите и се промъкна към къщата. После мушна под капака на един прозорец здрав железен лост…
Трите хиляди фунта на Хамон
На другата сутрин Джоана стана рано и побърза да закуси. Но когато се накани да стане от масата, в трапезарията се втурна развълнуваният Хамон. Той беше по чорапи. Презрамките на панталоните му висяха. Пижамата му беше измачкана. Небръснатото му лице трепереше от злоба и недоволство.
— Къде е Стефънс? — завика той. Но като съобрази, че външният му вид и езикът му не отговарят на един възпитан човек, промени рязко поведението си. — Извинявайте, — учтиво каза той — но аз съм много развълнуван. Обраха ме тази нощ.
Девойката скочи от мястото си и с широко отворени очи погледна Хамон.
— Да не са откраднали и обувките, и палтото ви? — иронично попита тя.
Хамон се изчерви.
— Аз току-що забелязах кражбата — отговори той, като се извиняваше. — Някой ми е откраднал портфейла, в който имаше три хиляди фунта. Това е работа на Морлек. Но аз ще го пипна! Тази свиня няма да ми се изплъзне…
— Колко жалко, че крадецът не е взел и някои изрази от богатия ви речник! — студено забеляза девойката.
Всъщност тя съвсем не беше тъй равнодушна към станалото. Значи Морлек все пак се е върнал и е проникнал в къщата! Тя напразно се мъчеше да разбере случилото се. Междувременно бълващият проклятия Хамон излезе, като остави Джоана сама с мислите си. В това време се изясни картината на произшествието. Неизвестният грабител влязъл в къщата през прозореца и успял да се вмъкне в две стаи на замъка. Промъкнал се и в стаята на Хамон и измъкнал изпод възглавницата му портфейла с три хиляди фунта, а на излизане си позволил една шега — изпразнил револвера на Хамон, който лежал на нощната масичка. Куршумите на този револвер по-късно бяха открити на килима.
— Най-разумно би било — обърна се лорд Крейз към успелия да омръзне на всички Хамон, — ако се обърнете към полицията и й съобщите за станалото.
— Не, не желая — възрази Хамон. — Нямам доказателства за виновността на Морлек.