— Но нали вчера сам твърдяхте, че полицията отдавна го подозира? — намеси се Джоана в разговора.
— Аз имах предвид нещо друго — възрази Хамон. — Казах само, че в полицията има хора, които отдавна го следят. Но това още не значи, че местната полиция подозира за деянията му. Например моят приятел Марборн отдавна го следи. Убеден съм, че намесата на местната полиция само би развалила работата. При това Морлек е много хитър, за да пази откраднатото в собствения си дом. По-късно ще отида при него и ще се опитам да поговоря с него.
И като чу, че Джоана високо се изсмя, злобно я погледна.
— Извинявайте, но това звучи много забавно. Пострадалият лично ще се обясни с крадеца. Това се случва само в романите.
— Страхувам се, че всичките ви предположения за нашите съседи са измислици — отбеляза лордът. — Всичко това е по-просто, отколкото предполагате. Ако той е наистина крадец, трябва да се обърнете към властта и да го арестуват. Ако не е крадец, а обикновен чифликчия, сте отговорен за думите си. Във всеки случай много глупаво е било от ваша страна да държите в себе си толкова много пари. — И лордът погледна часовника си. — След половин час заминавам за града. За съжаление нямам възможност да ви поканя да дойдете с мен, защото в автомобила могат да пътуват удобно само двама души. А Джоана при това смята да вземе със себе си цял куп пакети.
— Ах, вие заминавате за града? — разочаровано произнесе Хамон. — Аз мислех, че ще останете тук до края на седмицата.
— Нима не ви казах за това? — подзе лордът. — Утре ще се състои голям търг, на който бих искал да присъствам. А Джоана трябва да отиде на зъболекар. Ако желаете, останете тук. Аз по никакъв начин не искам да развалям плановете ви.
— Кога ще се върнете? — попита Хамон.
— По всяка вероятност най-рано след месец.
— Хамон е много забележителна личност, но ми действа на нервите — облекчено въздъхна лорд Крейз, когато автомобилът му излезе на пътя. — Значи това е домът на нашия загадъчен съсед? — каза той, като минаха покрай Стария дом. — Впрочем как изглежда той?
— В него няма нищо, което да бие на очи.
В този миг шофьорът рязко завъртя кормилото, защото от вратата излезе голям черен автомобил, в който седеше господин Джеймс Морлек. Като забеляза автомобила на лорд Крейз, той също завъртя кормилото и насочи колата към самия край на пътя, като едва не се обърна в рова. С тази маневра той успя да избегне сблъскването и да направи път на Крейзовата машина.
— Едва се отървахме от нещастието — успокояващо отбеляза лордът. — Значи ето какъв е този загадъчен Джеймс Морлек! Но според мен твоето описание съвсем не отговаря на действителността. Той прави по-скоро неприятно впечатление. Не бих се учудил, ако чуя, че на съвестта му лежи някое убийство.
— Аз не съм оценявала качествата му като автомобилист — възрази Джоана.
Силен клаксон прекъсна по-нататъшния им разговор. Черният автомобил на Морлек ги изпревари. Загадъчният съсед мина, без дори да ги погледне. Джоана разгледа автомобила и позна марката му. Тя бе италианска и една от най-скъпите в Европа. Както изглежда, Джеймс Морлек не се скъпеше, когато се отнасяше за личните му удобства.
Едно посещение, което завършва неуспешно
Полицейският инспектор Марборн излезе от кабинета на началника си. Като затвори след себе си вратата, нетърпеливо заслиза по стъпалата. Дори приятелят му, неразделният от него сержант на тайната полиция Слоун, се учуди от поведението му. Той го последва на улицата.
— Всичко наред ли е? — попита Марборн.
— Не, изобщо не е в ред. Едва ли не дойде краят. Дори вече мислех, че е време да си подам оставката. Старецът каза, че знае всичко. Имал доказателства, че съм взел подкуп от Болсън, съдържателя на игралния дом. Освен това ми каза номерата на банкнотите, които получих от Биг Бенет, задето предупредих брат му, че ще го арестуват. Мен и вас при пръв случай ще ни пенсионират. Старецът каза, че във всичките тези истории сте били замесен и вие. Това му било добре известно.
Тази новина не зарадва сержант Барни Слоун. Той беше свикнал да живее нашироко, много по-нашироко, отколкото можеше да си позволи, ако се пенсионира.
— За нас съществува само един изход — продължи Марборн. — На всяка цена трябва да свършим тази работа. Много ми е неприятно да бъда заедно с мошениците Либер и Коли, но без тях нищо няма да се свърши. Доведете ги и двамата тази вечер у дома.
— Какво се готвите да предприемете?