— Мисля да бутна в затвора човека с черната маска — отговори инспекторът.
Помощникът му учудено го изгледа.
— Вие искате да го заловите? Интересно е как смятате да осъществите това — недоверчиво произнесе той.
Но Марборн избегна по-нататъшните обяснения.
— Успях да разоблича личността му, или по-скоро мисля, че съм успял. И ако работата се увенчае с успех, това ще означава, че сме сполучили да извършим най-великия подвиг.
През последните пет години човекът с черната маска беше най-големият касоразбивач на света. Нямаше нито една банка, нито една огнеупорна каса, която да му се опре. Той се справяше с всички ключалки и силата му се състоеше в това, че работеше сам, без помощници. Той се интересуваше само от касите на банките и дейността му причиняваше много грижи на полицията.
По някаква необяснима случайност никога не можеха да определят размерите на откраднатото от човека с черната маска. Той разбиваше касите на най-почтените граждани, но се случваше тъй, че съдържанието на тези каси можеше да ги компрометира. Затова те избягваха разгласяването. Някои от тях пазеха в касата богатството си, без да получават лихви. Но затова пък предпочитаха да го държат на сигурно място, без хората да знаят за него. Разбира се, хората, които искаха да скрият богатството си, не смятаха за нужно да разправят наляво и надясно за постигналия ги удар. Често дори смятаха за необходимо да отричат изчезването на парите. По такъв начин човекът с черната маска се проявяваше не само като изкусен касоразбивач, но и като предвидлив тактик.
Същия този ден, в пет часа следобед, Марборн отиде на Гросвенър плейс 307, където живееше Ралф Хамон. Марборн беше от онези полицаи, които в някои моменти приспиваха съвестта си. Хамон беше зает с кореспонденцията си и прие полицая в кабинета.
— Моля, седнете, Марборн. Надявам се, че получихте писмото ми.
— Разбира се, получих го тази сутрин. — Марборн си свали шапката и я постави на един стол. — Вие сте изгубили три хиляди фунта, нали? Надявам се, че сте записали номерата на банкнотите.
— Да, да. Но вие много добре знаете колко лесно могат да ни пробутат крадени пари. Не можем да се надяваме, че ще ги вземем обратно, щом имаме работа с такъв ловък тип като човека с черната маска.
Появата на прислужника прекъсна разговора им.
— Вие уверен ли сте, че кражбата е извършил именно човекът с черната маска? — попита Марборн, след като прислужникът излезе.
— Това не подлежи на никакво съмнение.
— В такъв случай защо не съобщихте за това на местната полиция? Най-простото нещо е било да получите заповед за претърсване.
— По този начин нищо няма да постигнем. Аз нямам никакви доказателства срещу него, а той няма да държи откраднатите пари вкъщи. Предпочитам да осъществя плана, за който говорихме преди месец.
— Мъчно ще бъде да се изгради обвинение срещу него. И това ще струва скъпо. Аз обмислях този план и въпреки че разполагам с нужните хора, стигнах до заключението, че неговото осъществяване ще струва много по-скъпо, отколкото предполагах.
— Това не е важно. Важното е да успее планът ни. Сега той, както знаете, е в Лондон.
— В Блекхет има една къща, в която живее бивш чиновник от колониите заедно с жена си, дъщеря си и трима слуги. Той притежава много ценна колекция от скъпоценни камъни. Познавам един човек, който за пет минути може да проникне и да разбие всички чекмеджета. Трудно ще бъде да се докопаме до скъпоценностите, защото те се намират в огнеупорна каса, но това не е много важно. Най-важното ще бъде да примамим човека с черната маска в тази къща и да намерим редица улики, въз основа на които да го затворят. Най-напред ще трябва да се погрижим да провалим възможните алибита, които ще намери за свое оправдание. Безполезно ще бъде да го арестуваме по обвинение в грабеж, извършен в Блекхет, ако той може да докаже, че в това време се е намирал в клуба си.
— А вие вярвате ли, че ще успеете да го примамите в Блекхет?
— Наемам се да го направя, но ще струва много пари. Морлек живее на Бон стрийт с двама слуги — арабчето Ахмед и бившия сержант Бинджер. Обаче Бинджер не живее там, а на Блекхет роуд. Всяка вечер той си отива вкъщи. Проследих го и видях, че обикновено се прибира с автобуса. Сержант Слоун се сприятели с него. Разбира се, Бинджер не знае, че той служи в полицията. Морлек е много благосклонен към слугата си. Когато преди няколко години Бинджер се разболя, той всеки ден го посещаваше, носеше му вино, плодове и дори се грижеше да бъде добре гледан от лекарите. Вас ще ви помоля да ми намерите някой дребен предмет на Морлек, Например, носна кърпичка или бележник.