— За съжаление никога не съм ходил при него и нямам възможност да намеря исканото от вас.
— Жалко! Но в краен случай ще минем и без това. Аз ще се погрижа да изгравират монограма му на едно джобно ножче. Изобщо, когато се пристъпи към дело, много по-лесно е да се докаже, че този предмет е ваш, отколкото противното. Но това ще струва пари.
Хамон извади портфейла си и подаде на своя събеседник пачка банкноти. Марборн напразно се опита да скрие радостта си: действителността надмина най-смелите му очаквания. На улицата Слоун чакаше съучастника си. Марборн имаше всички основания да бъде в добро настроение. Ако планът му сполучи, той не само ще пипне тлъстите парички от Хамон, но и с един замах ще скрие всичките грешки пред началството и пак ще закрепи положението си в полицията. Залавянето на човека с черната маска ще накара всички да го признаят за образцов детектив.
— Е, успяхте ли да измъкнете от него пари? — попита Слоун.
Инспектор Марборн се намръщи.
— Ще ви помоля да се изразявате по-деликатно! Моят приятел наистина ми даде една малка сума, но това още не ви дава право да си въобразявате, че той е английска банка. На вас се падат около сто фунта. Ще си ги получите, когато се върнем вкъщи. Казахте ли на Коли да дойде у дома?
— Той ви чака от обед. Либер го няма още. Но това не му е за първи път. Нали е холандец? Но кажете ми най-после, в какво се състои планът ви?
— Ще узнаете всичко, когато му дойде времето — тайнствено отговори Марборн.
Коли беше дребно човече. Престъпните му наклонности бяха тъй ясно изписани върху лицето му, че можеше да бъде осъден преди съдебното заседание. Марборн го завари в квартирата си.
— Имам за вас една работа, Коли. Слушайте внимателно това, което ще ви съобщя. Имам приятел, който се готви да се пошегува с другаря си.
И той съобщи на Коли плана си. Отначало престъпникът се отнесе недоверчиво към думите на полицая, подозирайки, че в това се крие някаква измама. Но след това му повярва.
— Значи искате да проникна колкото се може по-бързо в къщата и също тъй бързо да се измъкна оттам?
— Не бързайте особено.
— Но щом собственикът на къщата по-рано е служил в колониите, непременно трябва да има оръжие, с което ще ме пречука. Това трябва да е много весела шега, но предпочитам да гледам комедия с Чаплин, отколкото самият аз да играя в нея.
Цял час Марборн убеждава Коли. След като преговорите се увенчаха с успех, Марборн се залови с Либер, който закъсня с цял час.
— Много е вероятно изобщо да не ми потрябвате, но все пак ще ви помоля да се навъртате наоколо. Познавате ли Морлек? По никакъв начин не вярвам да го сбъркате с друг, но за всеки случай ще ви го покажа.
— Той престъпник ли е? — попита Либер.
— Да, и аз имам нужда от предмет, по който да може да се установи личността му. Например, портфейл, носна кърпичка или нещо подобно. Ще трябва да го причакате на ъгъла.
И като остави Либер на ъгъла, Марборн се запъти към къщата на Морлек. Бинджер отвори вратата. Макар че виждаше за пръв път Марборн, военното държане на посетителя привлече вниманието му. Старият слуга веднага се сети, че трябва да е детектив.
— Не зная дали господин Морлек е вкъщи — каза му той. — Но ей сега ще видя.
И като хлопна вратата пред носа на Марборн, верният слуга отиде да доложи на господаря си за непознатия посетител.
— Той каза, че се казва Кели. Възможно е наистина да се нарича тъй, но и да е измислица.
— Какво иска? — попита Морлек.
— Каза, че се е срещал с вас в Мароко. Едва сега бил научил, че живеете тук.
— Пуснете го! — заповяда Морлек, след като помисли малко.
Слугата въведе Марборн в кабинета.
— Моля, седнете, господин Кели. Нямам столове, защото никога не приемам гости, но вие можете да седнете на дивана.
— Отдавна не съм ви срещал — започна той, като се усмихна на сила. — Не вярвам да сте ме забравили. Веднъж ме поканихте на обяд в Танжер. Това беше преди десет години в Сесил хотел.
— Смътно си спомням нещо подобно — каза Морлек и равнодушно разгледа госта си.
— Тогава една фирма ме прати в Мароко — продължи Марборн. Погледът му блуждаеше из стаята, опитвайки се да намери някоя дреболия на Морлек, която незабелязано да може да използва като доказателство.
— Сега си спомних — отбеляза Морлек — макар че за тези няколко години доста сте се променили.