— О, виж какво било! А какво ще получа за това? Сигурно също толкова, колкото за историята с Корнфорд. С други думи — нищо.
— Та тогава и аз нищо не получих!
— Лъжеш, Ралф! Но мен няма да ме измамиш.
— Уверявам те, че нищо не получих от тази работа — продължи Ралф. — Тя беше едно страшно разочарование за мен. Тогава щеше да настъпи край за мен, ако не се беше появила една щастлива случайност. На мен не ми беше писано да използвам парите на Корнфорд.
Настъпи кратко мълчание.
— Какво трябва да предприема по отношение на Морлек? — попита Лидия. — Сигурно трябва някъде да го примамя. Та той толкова много пари ли има?
— Той има неизброимо количество пари, но не е в тях въпросът.
— А как изглежда този Морлек?
Ралф влезе в кабинета и се върна с една фотография на Джеймс. Лидия внимателно разгледа портрета.
— Много е хубав — каза тя. — Какво представлява?
— Бих дал много да изясня това. Не ми задавай глупави въпроси. Исках само да видя дали той ти се харесва и дали си готова да му отделиш внимание. Разбира се, още сега ти казвам, че ще спечелиш много от това!
Тя престана да гледа фотографията и се обърна към брат си:
— В такъв случай не е много важно какво представлява самият той.
Джеймс Морлек пада в капана
В петък вечерта над Лондон падна гъста мъгла. След вечеря Джеймс Морлек започна разсеяно да преглежда вечерните вестници. Бинджер си отиде по-рано от друг път и получи заповед да не идва в продължение на три дни, защото господарят му се готвеше да иде в имението си.
В съседната стая стояха готовите куфари. Но поради мъглата Джеймс бе принуден да отложи заминаването. Край входа чакаше автомобилът. Морлек се приближи до прозореца и огледа улицата.
— Въпреки всичко ще замина — каза той, като се обърна към Ахмед.
В това време телефонът зазвъня. Той се приближи до него, вдигна слушалката и чу непознат развълнуван глас:
— Господин Морлек ли е на телефона?… Обаждам се от Блекхет. Бинджер е прегазен от автобус. Заведоха го на Грандфилд гардънс 12. Може би ще дойдете да го видите?
— Сериозно ли е ранен? — бързо запита Морлек.
— Надали ще остане жив… Аз съм доктор Гронджер.
Джеймс затвори слушалката и веднага тръгна към Блекхет. Либер, който продължаваше да следи квартирата на Морлек, го видя как излезе от вкъщи и побърза да телефонира на Марборн.
— Той излезе — каза той по телефона. — Десет часа и пет минути.
— Сам ли?
— Да. Качи се на автомобила си. Стори ми се, че много бърза.
Марборн остави слушалката и излезе от ресторанта, в който от един час чакаше съобщение от Либер. На улицата го чакаха Слоун и Коли.
— Не трябва да губим нито минута. Коли, време е вече да влезете в къщата.
Автомобилът ги закара в Блекхет. Марборн даде последни упътвания на Коли.
— Влезте с взлом на първия етаж. Можете дори да счупите една витрина, в която се пазят скъпоценности. За това няма да отговаряте. След като изпълните задачата си и обитателите на къщата се събудят, побързайте да се измъкнете.
Коли потъна в мрака.
— Струва ми се, че планът ни е много прост — обърна се Слоун към началника си. — Морлек е много хитър, за да падне в този капан. Той сигурно ще отиде направо в квартирата на Бинджер и ще го намери там съвсем здрав.
— А аз ви казвам, че ще дойде тук. Познах по гласа му, че е много развълнуван. Но, както виждате, автомобилът вече пристига — с тези думи Марборн дръпна спътника си в сянката на един вход.
Автомобилът се приближи и спря до №12. Това беше четвъртата къща от ъгъла. Джеймс скочи от автомобила и влезе в градината пред къщата. Но внезапно се спря, защото му хрумна, че пред къщата няма червен фенер, който да показва, че тук живее лекар. Върна се на улицата и провери номера. Като се увери, че не е сгрешил, престана да се колебае и се запъти към вътрешния вход. Когато се качи по стълбата, чу гърмеж, последван от бързи стъпки.
Чувствайки инстинктивно опасността, той се спусна надолу по стълбата. Но точно на вратата някой силно го удари и той се сгромоляса на земята като отсечено дърво.
Като дойде на себе си, видя, че лежи на дървен креват и някой му превързва главата. Отвори очи и се опита да стане.