— Лежете мирно! — решително каза докторът и той се подчини.
Джеймс се намираше в килия. Как беше попаднал тук? Той смътно си спомни, че го бяха ударили. Главата го болеше и ръцете му не се движеха свободно. Като ги погледна, той видя белезници.
— Как попаднах тук? — запита той.
— Полицейският инспектор ще ви даде всички необходими сведения — отговори докторът, като привършваше превръзката.
— Охо, виж каква била работата! — мрачно прошепна Морлек. — Чакай да видим какви обяснения ще ми даде. А как е Бинджер? — И като се опита да се усмихне, прибави: — Цялата тази история мирише на измислица. А инспекторът сигурно се казва Марборн.
— За това ще попитате него самия — уклончиво добави докторът и излезе, като заключи след себе си вратата.
Джеймс с големи усилия се надигна на леглото и започна да мисли за случилото се. Джобовете му бяха празни. Явно бе, че бяха успели да го претърсят. Ключалката издрънча и прекъсна мислите му. На прага се показа тържествуващо усмихнат Марборн.
— Е, Морлек, най-после успях да ви пипна!
— Виждам, че трябваше да ви подаря тогава кибритницата си — студено отбеляза Джеймс. — Ако знаех, че искате да ме издебнете и да ме ограбите, щях да ви избавя от излишни грижи.
— За каква кибритница говорите? — възмути се Марборн. — Зная само, че този път успях да ви пипна на местопрестъплението. Аз съм инспектор Марборн — продължи той, като премина в официален тон — и ви обвинявам, че се опитахте да извършите кражба с взлом на Грандфилд гардънс 12. Обвинявам ви още, че носите огнестрелно оръжие и инструменти за влизане с взлом. Освен това ви обвинявам за ограбването на Депозитната банка и за ограбването на Коупти банк на 12 август през нощта.
— Не смятам за нужно да ви прекъсвам — забеляза Джеймс. — Продължавайте декламацията си.
Детективът учудено го погледна.
— Вашият интерес сигурно ще се разпали, ако ви кажа, че успях да арестувам и съучастницата ви Джейн Смит.
Джеймс силно се засмя.
— Това е просто невероятно! Много ще ми бъде приятно да се запозная с нея. А арестувахте ли нашия общ приятел Хамон?
— Вие знаете, че нямам никакви основания да арестувам господин Хамон — отговори Марборн. — Или имате някакво обвинение срещу него?
Джеймс помълча малко и каза:
— Обвинявам го в умишлено убийство, а вас в това, че му помогнахте да скрие престъплението си.
Инспектор Марборн не можа веднага да отгатне мисълта му.
— Какво искате да кажете с това? — запита той. — Умишлено убийство?
— Още не ми е съвсем ясно доколко сте осведомен за всичко това — спокойно продължи Джеймс. — Но в деня, когато уловя Хамон, ще държа и вас отговорен.
— Ще уловите Хамон? — учуди се Марборн. — Нима се готвите да постъпите в полицията?
— Това е съвсем излишно. Толкова ниско няма да падна.
Полицаят се разгневи и каза:
— Сега вървете и се полюбувайте на онова, което намерихме при арестуването ви.
Той заведе Морлек в канцеларията и му посочи масата. На нея бяха поставени един револвер, черна маска, връзка шперцове и други подобни инструменти.
— И всичко това у мен ли намерихте? Сигурно съм скрил тези работи в джоба на жилетката си? — иронично забеляза Джеймс.
— Някои неща открихме в джоба на палтото ви, а останалите бяха скрити под седалката на вашия автомобил — отговори детективът. — Признавате ли, че всичко това е ваше?
— Съвсем не. Единственото нещо, което носех със себе си, беше златен часовник с верижка. Но не го виждам тук. Предполагам, че сте го конфискували за вашите лични нужди. Освен това носех малко пари — около петдесет фунта. И те са изчезнали. Сигурно също сте ги задържали за себе си?
— Парите и часовникът се пазят на друго място — намеси се Слоун. — Напразно обвинявате инспектора.
— Откъде да знам? — И като посочи стегнатите си в белезници ръце, Морлек попита: — Нима това е необходимо?
Сержантът взе ключа и свали белезниците му. След това пак заведоха Морлек в килията му.
Лорд Крейз проявява интерес към делото
Джоана Кърстън закусваше и разглеждаше вестника, когато й доложиха за идването на господин Хамон. Тя с тежка въздишка сложи вестника настрана и въпросително погледна баща си.
— Мислех, че най-после сме се избавили от него — викна старият лорд.
— Ще трябва да го приемем — примирено отбеляза Джоана.