Джоана се надяваше, че след като толкова явно се опита да отклони срещата със сестрата на Хамон, тя ще си направи съответния извод и ще престане да натрапва запознанството си. При други обстоятелства тя би се заинтересувала от предстоящата им среща. Но днес всичките й мисли бяха заети с друго.
Два часа преди вечерята лорд Крейз легна да си почине, както винаги, а Джоана се залови с писмата си. Още по-малко желаеше да отдели внимание на посетителите. Затова, когато влезе Стефънс и доложи, че госпожица Лидия Хамон е пристигнала, тя въздъхна тежко.
— Поканете я да влезе — каза тя на Стефънс и се зарече да бъде учтива домакиня.
Лидия Хамон я учуди. Сестрата на Ралф умееше да се облича с вкус и да се държи в общество. Джоана беше готова да се усъмни, че тази изящна и хубава девойка беше наистина сестра на грубия и непривлекателен Хамон.
— Много съжалявам, че ви попречих — каза Лидия, като погледна писалището, на което домакинята грижливо бе наредила пликове и листове за писане, надявайки се, че гостенката ще скъси посещението си, като разбере, че се е явила не навреме. — Аз се опитах да ви видя още тази сутрин. Ралф ми каза, че ще ме чакате. Но за съжаление не си бяхте вкъщи.
Джоана промърмори някакво извинение и застана нащрек.
— Дойдох за няколко дни в Лондон и исках да поговоря с вас — продължи Лидия. — Обикновено живея в Париж. Вие били ли сте в Париж?
— Много малко познавам този град. Не мога да кажа, че съм във възторг от него — отговори Джоана.
— Какво говорите? — учудено вдигна вежди Лидия. — Не разбирам хората, които не харесват Париж. Намирам, че този град е създаден само за хора, които притежават вкус.
— В такъв случай трябва да си призная, че нямам никакъв вкус.
— Неправилно изтълкувахте думите ми — побърза да вмъкне Лидия. Тя съвсем не желаеше да направи неприятно впечатление на Джоана. — Срещали ли сте там херцог Мондиде? Той много дружи с нашето семейство.
И тя изброи още редица гръмки имена, които можеха да вдъхнат на Джоана уважение към кръга на познатите й.
— Ралф ми каза, че е откупил вашето родово имение в Съсекс — продължи Лидия. — Разказват, че е чудесен кът.
— Да, имате право.
— Колко е тъжно, че е трябвало да се разделите с това имение! В продължение на няколко века то е принадлежало на вашите прадеди, а сега трябва да го продадете. Казах на Ралф, че е било непростимо безсърдечие от негова страна да ви отнема това имение.
— Той не е направил това, а и не може да го направи — побърза да възрази Джоана, като долови целта на Лидия. — Поне докато е жив баща ми.
— Да, да, зная, но аз имах предвид вас. Ралф всъщност мисли много повече за вас, отколкото предполагате. Той е много милостив човек, само че повечето хора не могат да го разберат. Повечето са склонни да го смятат за обикновен англичанин, мислещ само да увеличи богатството си и лишен от други интереси. Но това не е така. Той е много нежен и любвеобилен човек.
— В такъв случай жена му непременно ще се чувства много щастлива — каза Джоана, като реши да хване бика за рогата.
Лидия не очакваше такава решителност и изгуби самообладание.
— Може би ще сметнете моята откровеност за малко безцеремонна, но трябва да ви кажа, че Ралф във всички отношения е достойна партия, която заслужава внимание.
— В това, което казвате, няма нищо безцеремонно — студено отговори Джоана. — Но позволете ми да ви кажа съвсем откровено, — в очите на Джоана светна лукаво огънче — че дори да имах желание, не бих могла да се омъжа за брат ви.
— Защо?
— Защото вече съм сгодена.
— Вие вече сте сгодена?
Това съобщение беше нещо съвсем ново за Лидия. Тя се възмути от брат си, който не бе сметнал за нужно дори да я предупреди за това важно обстоятелство.
— Да, сгодена съм.
— Но вие не носите годежен пръстен!
— Това е съвсем излишно, когато две сърца бият в хармония — тържествено отговори Джоана.
— Но Ралф нищо не знае за това.
— В такъв случай се надявам, че няма да пропуснете случая да му съобщите тази новина.
Лидия смутено стана от мястото си.
— Желая ви щастие — каза тя. — Но струва ми се, че във вашето положение би било непростима грешка, ако се омъжите за човек, който не притежава никакво богатство. Мисля, че вашият годеник не би допуснал Ралф да купи родовото ви имение, ако имаше някакви средства.