— За какво говорите? — учуди се Картър.
— Говоря за човека с черната маска — невъзмутимо продължи Уелинг — и за това, което го накара да стане престъпник… Та на пътя намерили умиращ моряк и всички усилия да установят самоличността му били напразни. Нещастникът лежи в малките гробища на Хиндхед. Надгробната плоча не носи никакво име. Как мислите, достатъчно ли е това за един човек да стане престъпник?
— Винаги обичате тайнствеността — вдигна рамене Картър.
Уелинг стана от мястото си и тръгна към изхода.
— Да, всичко тайнствено ме е привличало — учтиво добави той.
Джейн Смит се явява на сцената
На втория и последен ден от процеса съдебната зала бе претъпкана с народ. Джеймс Лексингтън Морлек се качи по стълбата, която водеше в залата.
Съдията седна в креслото си и погледна обвиняемия. Изслуша показанията на полицаите, прекъсвайки ги от време на време с въпроси.
След като разпита последния свидетел, прокурорът стана от мястото си.
— Желаете ли да повикаме някои свидетели, господин Морлек? — обърна се съдията към Джеймс.
Джеймс нямаше адвокат и лично водеше разпита на свидетелите.
— Не, милорд. Аз бих могъл да извикам за свидетел телефонистката от станцията Ню Крос. Но това е излишно, щом полицията признава, че действително са ме повикали по телефона. Времето на това повикване се установи също така, както и времето на арестуването ми. От това ясно се вижда, че аз не съм могъл за толкова кратко време да проникна в къщата. Обвинението се гради на това, че у мен е намерено огнестрелно оръжие и апашки инструменти. Но никой не може да докаже, че от по-рано съм имал тези инструменти или пък да посочи кога и къде съм ги купил. Полицаят твърди, че аз съм стар изпечен банков касоразбивач, върху чиято съвест лежат редица грабежи.
— Полицията твърди само, че вие сте заподозрян — прекъсна го съдията.
— Господа — продължи Морлек, — ако твърдението, че съм стар и опитен касоразбивач отговаря на истината, нима няма да ви се стори чудно, че съм се полакомил от пазещи се в частна къща скъпоценности от голямо историческо значение, но съвсем незначителни по своята стойност? Нима не бие на очи неловкостта на моето поведение при този опит за грабеж? И защо бих се заловил за тази работа, щом едва седмица преди това съм успял да открадна от банката извънредно голяма сума пари? Предположете, че наистина аз, а не някой друг е ограбил банката!
Слушателите в залата се оживиха. Горе, в галерията за публиката, седеше една млада жена, която внимателно следеше хода на процеса. Тя стискаше в ръка носната си кърпичка и се мъчеше да спре биенето на сърцето си.
— Предупреждавам ви, че всичко онова, което кажете, може да влоши положението ви — произнесе съдията.
— Нищо от онова, което казах, не може да влоши положението ми — спокойно продължи Джеймс. — Само ще помоля съдът за миг да допусне, че аз съм опитен касоразбивач, и изхождайки от това предположение, да реши дали мога да вляза насила в частна къща? Полицията ме подозира в най-различни престъпления, опитва се да прокрадне съмнение в миналото ми и аз искам да възстановя честта си. Допуснете, че аз съм човекът с черната маска. Нима той действа така, както се е случило в Блекхет? Какви основания бих имал да се вмъкна там? Наблегнах на телефонния разговор. Нима показанието ми не се потвърди? Твърдя, че ме арестуваха само защото този път инспектор Марборн реши да прояви прекомерно усърдие.
След речта на Морлек прокурорът си каза думата, а после заговори съдията. Думите му направиха голямо впечатление на съдебните заседатели.
— Не се съмнявам, че Джеймс Морлек има престъпно минало. Не се съмнявам и в това, че той е неуловимият касоразбивач, човекът с черната маска. Но най-много се съмнявам, че той има някакво отношение към ограбването в Блекхет. Показанията на полицията не ме удовлетворяват. Съмнявам се в думите на двамата основни свидетели Марборн и Слоун… Но предупреждавам ви — той се обърна направо към Джеймс, — че следващия път, когато Джеймс Лексингтън Морлек се изправи пред мен по обвинение в кражба, ще го осъдя на доживотен затвор.
На Джоана й се стори, че Джеймс потрепери, когато чу заплахата на съдията. Но той веднага се изправи в очакване на присъдата на съдебните заседатели.
— Невинен — произнесоха се те.