Джеймс напусна скамейката на подсъдимите и тръгна към вратата като свободен гражданин. Публиката го разглеждаше с любопитство, а почтеният беловлас господин се обърна към него със следните думи:
— Много се радвам, че всичко завърши благополучно за вас.
Джеймс се усмихна.
— Благодаря ви, господин Уелинг. Зная, че думите ви са искрени. Всичко това беше нагласено.
— И аз мисля така — потвърди Уелинг и се обърна към Марборн, който мрачно гледаше наоколо си. — Вие чухте, Марборн, какво каза съдията. Това е много неблагоприятно за вас.
— Той не знаеше какво говори — с тона на оскърбена невинност заяви детективът.
— Уволнен сте — каза Уелинг, — също и приятелят ви Слоун. В сряда елате в полицейското управление и предайте мундира.
Джеймс се вслуша в думите на Уелинг. Той разбра какво бе предизвикало това нареждане.
— Извинете, господин Морлек — долетя до ушите му.
Той се обърна и видя пред себе си една елегантно облечена девойка. Тя му подаде треперещата си ръка и му каза:
— Много се радвам, господин Морлек… Много се радвам!
Той й стисна ръката и се усмихна:
— Вие присъствахте в залата, когато се разглеждаше делото. Видях ви в галерията. Аз също много се радвам, че всичко това мина.
Той не знаеше за какво да говори с момичето, но вниманието и съчувствието й го трогнаха. Любувайки се на хубостта й, той добави:
— Надявам се, че нямате много добро мнение за мен. Може да е много интересно да принадлежи човек към престъпниците, но техният живот не прилича на живота на светиите.
— Съвсем не си представях, че сте герой — спокойно отговори девойката.
Джеймс искаше да й каже нещо. Но като улови върху себе си внимателния поглед на полицая, предпочете да прекъсне разговора, страхувайки се да не навлече подозрения към девойката.
— Мисля, че е време да се разделим — каза той.
Девойката събра всичката си храброст и попита:
— Не искате ли да дойдете с мен на чаша чай? Тук наблизо, на Нъгет стрийт има един ресторант. Можем да си починем там.
— Благодаря ви — отговори той след минутно колебание.
— Знаете ли, че трябва да ми бъдете признателен? — попита девойката, когато излязоха на улицата.
— Аз трябва да ви бъда признателен? — учудено повтори Джеймс.
— Да. Наскоро ви пратих едно много важно писмо.
— Вие? Как се казвате?
— Джейн Смит.
— Джейн Смит? — още по-учудено повтори Джеймс. — Значи вие сте ми пратили писмото, с което ме предупреждавате, че Хамон ми крои нещо.
Тя кимна с глава.
— Познавате ли Хамон? Той приятел ли ви е?
— Не — решително възрази девойката, — но често съм се срещала с него. Той често идва при нас на село — в Крейз — побърза да прибави тя.
— Ах, вие живеете в Крейз? Но аз не мога да си спомня за вас.
— Струва ми се, че изобщо никого не забелязвате — сухо отбеляза девойката. — Вие сте необщителен човек, а на нас, простите хора, никога не обръщате внимание.
През това време на деня ресторантът беше съвсем празен. Времето за обед беше преминало, а следобедните посетители още не бяха дошли. Джейн избра маса в една ниша и поръча чай. Джеймс искрено се учуди на умението й да се отнася с прислугата. Той напразно се питаше коя можеше да бъде тази привлекателна девойка и как е било възможно да не я забележи досега.
— Отдавна ли живеете в Крейз? — запита той.
— Там съм родена.
— Откъде знаехте, че Хамон ми крои нещо?
— Чух това от приятелката ми, която живее в замъка.
— Би трябвало да бъда много благодарен на лорд Крейз за вниманието му към мен — полугласно каза Морлек и прибави: — Струва ми се, че старият лорд няма много да се зарадва, ако реша да му благодаря лично. Доколкото зная, той има една дъщеря, нали?
Джейн Смит утвърдително кимна с глава.
— Слушал съм някъде за нея. Разправяха, че е много хубава и мила. Но била много романтичка.
Джейн разкриви устните си.
— Никога не съм чувала такова нещо — отговори тя. — Доколкото зная, тя е много умна и сериозна девойка.
Лакеят донесе чая. Девойката наля чашка на събеседника си. Морлек внимателно следеше движенията й.
Неочаквано тя промени тона си и каза:
— Господин Морлек, мисля, че това беше хубав урок за вас, нали?
— За съдебното заседание ли говорите?
— Да.
— Имате право. Това бе предупреждение за мен. Подценявах Хамон и същевременно надценявах малко способностите на Марборн. Неговият опит да ме улови не беше много хитър.