Библиотеката, където обикновено работеше Хамон, се намираше на втория етаж. Макар че той не беше любител на книги, трите стени бяха закрити с рафтове с много томове. Обаче от пръв поглед се виждаше, че тези книги са донесени от съответната фирма без особен подбор и че собственикът им рядко ги отваря. И все пак една от тях беше негово настолно четиво. В обикновено заключеното малко шкафче се намираше книгата с Емерсънови етюди.
Хамон заключи вратата, спусна щорите, отвори шкафа и взе книгата. Както изглежда, тази разкошно подвързана книга бе по-тежка от другите, защото той не можеше да я държи с една ръка. Наглед тя с нищо не се отличаваше от другите книги. Финансистът извади връзка с ключове и мушна единия от тях в дупчицата, която се виждаше в единия край. Книгата се отвори. Оказа се, че под подвързията се крие стоманена масивна кутийка, пълна догоре с документи. Той извади от нея един, сложи го на бюрото и започна да чете. В него се изброяваха всичките му деяния. Само едно от тях беше достатъчно да го изпрати на бесилката. С трепереща ръка той запали клечка кибрит и се подготви да я поднесе до листа. Но в последния момент се поколеба и пак сложи документа в кутията книга.
На вратата се почука. Хамон бързо върна книгата на мястото й в шкафа и отиде при вратата.
— Кой е?
— Ще приемете ли господин Марборн? — тихо попита слугата.
— Да. Поканете го да се качи горе.
Той отключи вратата и се приготви за срещата с бившия детектив.
— Вие провалихте цялата работа! — ядосано каза Хамон.
— А вие провалихте цялата ми кариера — отговори детективът. — Аз ще трябва да се оттегля от службата. Много ме е яд, че се свързах с този проклет Морлек!
— Говори направо по въпроса — нетърпеливо го прекъсна Хамон и извади шише уиски и сода, като ги сложи пред госта.
— Уелинг ми съобщи, че съм уволнен — каза Марборн. — Но дори ако не бяха ме уволнили, трябваше да си подам оставката. Трябва да ми намерите някаква работа.
— Я гледай — неприветливо каза Хамон. — Мислех, че ще бъдете по-скромен в исканията си.
— Не знам кой би трябвало да бъде по-скромен — аз или вие — извика Марборн.
— Не си заслужава да се караме — миролюбиво каза Хамон и наля на детектива чаша уиски. — Ще се помъча да ви намеря работа. Тъкмо сега ми трябва един човек в Танжер. Но вие не бива да ме обвинявате за вашите беди. За тях е виновен Морлек.
— Проклетият Морлек! — извика Марборн и на един дъх пресуши чашата. След това седна до масата и извади от джоба си лист. — Ето сметката. Отбелязах всички разходи по тази работа.
Хамон въздъхна дълбоко, като видя отбелязаната сума. Беше твърде висока.
— Не съм ви упълномощавал да правите такива големи разходи.
— Казахте ми да не се ограничавам.
— Но тук са отбелязани около хиляда фунта… Вие ме разорявате. Забравяте, че и без това вече ви дадох доста пари — продължи Хамон, но бе прекъснат.
Влезе домоуправителят и му пошушна нещо.
— Той тук ли е? — развълнувано попита Хамон.
— Да, тук е.
Финансистът се обърна към Марборн.
— Той е тук.
— Кой — учуди се бившият детектив. — Да не би да имате предвид Морлек?
Хамон кимна с глава.
— По-добре ще бъде, ако вие останете тук горе. Ще ида сам и ще поприказвам с него. Оставете вратата отворена. Ако чуете шум или вик, веднага слезте долу.
Джеймс Морлек чакаше Хамон в салона. Ралф поздрави неочаквания си гост толкова учтиво, на колкото бе способен.
— Заповядайте, мили Морлек! Не можете да си представите колко се радвам, че ви оправдаха — каза той, като се обърна към Джеймс.
— Реших да се откажа от опасния си занаят — кратко му отговори Джеймс.
— Отдавна беше време за това. Може би ще ви бъда полезен с нещо? — запита Хамон.
— Да. Върнете ми документа, подписан от човека, с когото ви срещнах преди дванадесет години в Мароко.
— Нека предположим за миг, че този документ наистина е у мен — каза Хамон. — Нима допускате мисълта, че наистина бих се съгласил да ви го дам?
— Ще ви дам достатъчно време да напуснете страната и да се скриете. Освен това ви обещавам, че няма да повдигам обвинение срещу вас. Знаете, че без моето показание обвинението срещу вас от само себе си ще отпадне.
Хамон се изсмя.
— Нямам намерение да напускам Англия. Още повече, че в най-скоро време се готвя да се оженя — за лейди Джоана Кърстън.