— Търговската камара ви препоръчва като опитен и енергичен търговец — обърна се към него Джеймс.
— Ще се помъча да удовлетворя очакванията ви — малко самонадеяно отговори новопристигналият.
— До Колтеровото се намира едно търговско помещение. Бих желал още утре да отворите в него магазин. Повикайте дърводелци, снабдете се с всички необходими стоки, които продава Колтер, и продавайте всичко с двадесет и пет процента по-евтино от него. Наемете автомобил и организирайте в околността голяма реклама. Ако Колтер намали цените, намалявайте и вие. Разбрахте ли ме? Вие трябва да продавате с двадесет и пет процента по-евтино от него.
По обед Джеймс си свари чай и изяде няколко сухара с шунка. Вечерта яде същото, само че без шунка. На другия ден закусва само сухари. Яденето беше малко еднообразно, но той се чувстваше отлично. Като си свали палтото, той се залови да нарежда къщата, справяйки се с тази работа като най-добрия слуга.
През целия ден към селото пристигаха автомобили с работници, строителни материали и продукти. За няколко часа постройката се преобрази в хубав магазин. Младият човек от Лондон предвиди всичко: непрекъснато идваха нови и нови стоки. Господин Колтер стоеше на прага на магазина и самодоволно поглаждаше брадата си.
— Най-късно след една седмица тази чудесна болница ще се затвори — каза той на събралите се около него съседи. — Навремето аз имах много такива конкуренти, които бързо-бързо изпокапаха.
Следобед лондончанинът напечата цветни бюлетини и всички местни жители научиха, че отсега нататък стоките ще се продават на по-ниски цени в името на общото благо. Господин Колтер бързо отиде в полицията, надявайки се да намери там закрила. Но сержантът го изпрати при адвоката, който повече разбираше от тези работи. Адвокатът му съобщи, че нищо не може да се предприеме по съдебен ред срещу новия стопанин на бакалията.
— Няма такъв закон, въз основа на който да може да се забрани на новия собственик да продава по-евтино стоките си — каза адвокатът. — Ако иска, дори може да ги раздава безплатно.
— Но тази бакалия е отворена с парите на касоразбивач — изстена нещастният търговец.
— Дори ако беше отворена с парите на убиец, пак нищо не може да се предприеме — продължи адвокатът.
След като се посъветва с жена си, господин Колтер облече празничните си дрехи и отиде в Стария дом. Завари Джеймс на входната врата усърдно да чисти и лъска дръжките.
— Моля ви, седнете — учтиво предложи Морлек.
Колтер се озърна, но не видя никъде стол.
— Можете да седнете на земята или на стъпалата — невъзмутимо продължи Джеймс. — Аз ви слушам.
— Знаете ли, господин Морлек, работата отиде малко по-далече, отколкото трябваше. Вие ме лишавате от хляб.
— Зная само, че вие отказахте да ме снабдите с хляб — възрази Джеймс.
— Още утре ще отида при лорд Крейз и ще му се оплача от поведението ви. Той няма да допусне да ме разори някакъв си пришълец, мен, който живея тук от четирийсет години. Целият окръг е зад мен.
— В това ще се убедим, след като почнат да се продават стоките с двадесет и пет процента по-евтино.
— Нищо по-ужасно не се е случило от сътворението на света! — извика възмутеният търговец.
— Забравяте Вартоломеевата нощ, Нероновото гонение на християните и Иродовото избиване на невръстните деца. Тези произшествия са били и нещо по-ужасно.
Господин Колтер се върна в селото и побърза да напечата позив към селяните, в който излагаше своето виждане за нещата. Бедният Колтер едва на другата сутрин разбра каква глупост бе извършил. Той получи писмо от адвоката, в което се питаше кой е отговорен за това печатно произведение. Адвокатът беше получил от довереника си заповед да заведе дело срещу автора на тези хвърчащи листчета.
Джеймс започна да се нервира от принудителната диета и еднообразната храна. Но един ден той намери пред вратата кошничка с яйца. Той дори не се помъчи да запали печката, а сложи спиртничето в разхвърляния си кабинет. Готвеше се да направи омлет, но нямаше понятие как се прави това. В резултат на усилията му кабинетът се напълни с дим и миризма на изгорели яйца.
Неочаквана подкрепа
Над това занимание го завари неочаквана гостенка. Тя се показа на вратата и учудено загледа разкрилата се пред нея картина.
— Какво правите? — изумено запита тя, като се затича към него и му дръпна тигана. — Трябва най-напред да сложите масло или мас!