— Да. А вие останете тук и не вървете след мен. Изцяло се доверявам на вашата тактичност и се надявам, че няма да се опитвате да ме търсите в селото. Не се опитвайте да търсите и роднините ми. Задоволете се с това, че се казвам Смит.
— Лека нощ, Джейн! — извика Морлек, обзет от възторг.
Той й подаде ръка. И му се стори, че лека червенина заля лицето на девойката.
— Ще ви помоля за малка услуга — в замяна на моите услуги откажете се от плановете си за отмъщение. Оставете бедния Колтер на мира. Той не е виновен, че има такъв ограничен кръгозор. Пък и вие надали ще изпитате удовлетворение да разорите този нищожен човечец.
— Имате право — отбеляза Джеймс. — Но не мога да се примиря с мисълта, че противникът ми ще възтържествува.
— Той съвсем не мисли да тържествува. Ако искате, ще ви разкажа цялата му история. Той спекулира с нефтени акции и се разори. Посъветвал го да купи тези акции Хамон, който се престорил, че е заинтересуван от курса им. И сега този дребен човечец е близо до фалит. Ако отворите бакалията си, той за една седмица ще свърши.
След час Джеймс отиде до селото и посети Колтер. Малкият човечец този път беше много скромен и отстъпчив. Като видя Морлек, учтиво го попита за целта на посещението му.
— Вие знаете, че имам нужда от хляб, масло и яйца — малко иронично каза Джеймс. — Искам всеки ден рано сутринта да ми донасяте тези продукти. Не забравяйте да ми пращате и литър мляко. Засега това е всичко.
— Слушам, господин Морлек — смирено рече бакалинът. — Бъдете спокоен, ще ви пратя най-добрите продукти. Целият ми магазин е на разположението ви. Ако решите да отворите магазина си, аз ще бъда разорен.
— Вижте, господин Колтер, докато ми набавяте всичко необходимо, няма да отворя бакалията си — добродушно рече Джеймс. — Надявам се, че ме разбирате.
— Да, господине — покорно повтори Колтер и изпрати Морлек до вратата, като ниско му се кланяше.
Вечерта Джеймс изпрати обратно в столицата лондонския търговец, а целия наличен запас от стоки отстъпи при изгодни условия на щастливия Колтер.
На другата сутрин Джеймс се събуди рано и бързо се запъти към градината. На входа търпеливо го чакаше пратеникът на Колтер. Скоро се появи и Джейн Смит. Морлек веднага забеляза, че с нея е станала някаква промяна.
— Вие сте плакали? — съчувствено попита той.
— Не, не… просто спах — бързо възрази девойката.
— Все пак сте плакали — повтори Джеймс.
— Ако още веднъж повторите това, ще се обърна и ще си ида. Съвсем не очаквах, че ще ми омръзнете с вашите неуместни повторения.
Той млъкна, но продължи да мисли за чудната промяна, станала с девойката. Дали не бяха възникнали трудности във връзка с посещението в Стария дом? Той съвсем не можеше да повярва, че тя беше просто слугиня. По-скоро бе готов да допусне, че е бедна роднина на някое от околните семейства. Следобед се опита да завърже с нея разговор, но опитите му останаха напразни.
— Къде живеете? — неочаквано попита той.
— Ах, тук наблизо — уклончиво отговори девойката.
— Казахте ли ми поне веднъж истината, мила госпожице?
— Аз бях най-честният човек на света, докато…
— Докато?
— Докато не почнах да лъжа. Това е всичко.
— Исках да ви кажа — започна той, като си спомни за случилото се предния ден, — че двама от слугите ми се върнаха и пожелаха пак да постъпят на работа при мен.
— Ако вие пак ги приемете, никога вече няма да дойда при вас — решително произнесе девойката. Но като си даде сметка за това, което каза, прибави: — Моля ви се, вземете ги, ако обичате. Най-умното е да вземете пак слуги, които са свикнали с реда в къщата ви. Ще ви помоля само да ми кажете предварително кога ще се върнат.
След като се нахраниха, Морлек помогна на девойката да измие съдовете и тръгна към кабинета си, за да се залови с преписката. Стълбата, която водеше към долния етаж, се опираше в едно малко вестибюлче, и той много се учуди, като завари там една млада непозната дама. Както изглежда, той беше оставил входната врата незаключена или пък не бе чул звънеца. Дамата беше хубава и много елегантно облечена. Тя приветливо му се усмихна и му подаде ръка.
— Вие сте господин Морлек, нали? — попита тя. — Веднага ви познах. Много приличате на портрета си. Познавате ли ме?
— Струва ми се, че досега не съм имал честта да се срещна с вас — отговори Джеймс.
— Аз си позволих просто да ви посетя, господин Морлек. Този отвратителен спор между вас и моя брат трябва най-сетне да свърши.