— С вашия брат? — учудено повтори Джеймс.
— Да, точно така — и тя лукаво се усмихна. — Но кажете ми все пак, че нищо не кроите срещу бедния Ралф.
Едва сега Джеймс се сети коя беше тази млада девойка.
— Значи вие сте госпожица Хамон?
— Отгатнахте. Нарочно дойдох от Париж, за да ви видя. Ралф е много загрижен, задето отношенията ви придобиха такъв характер.
— На драго сърце съм готов да ви повярвам — съгласи се Джеймс. — И вие сте дошли от Париж нарочно, за да отстраните разногласията ни. О, да, вие бяхте Лидия Хамон. Как съм започнал да забравям! Сега си спомням. Помня ви още от времето, когато брат ви не беше богат.
Лидия съвсем не желаеше да й напомнят за това време и побърза да отклони разговора от тази опасна тема.
— Нима няма никаква възможност да ви примиря с Ралф и да намеря изход от създалото се положение? Нима не можете да работите заедно?
Неочаквано вратата се отвори и в стаята влезе Джейн Смит. Тя се готвеше да си отива и си слагаше ръкавиците.
— А аз мислех, че сте в кабинета си — заговори тя, но веднага млъкна, като забеляза гостенката.
Дали Джейн се учуди на гостенката, или не, но Лидия остана просто като гръмната. Тя поднесе лорнета към очите си и се опита да се престори, че непринудено разглежда Джейн. Но всъщност бе силно развълнувана.
— Нима това сте вие? — извика тя. — Лейди Джоана Кърстън?
Безуспешна мисия
Лейди Джоана Кърстън! Джеймс не искаше да повярва на ушите си.
— Заблуждавате се — прекъсна я Джеймс. — Тази девойка е госпожица…
— Не, не, това е лейди Джоана Кърстън! И аз много се радвам, че сте такива приятели. Надявам се, че годеницата на брат ми ще помогне да се примиря с Ралф.
— Коя е годеницата на брат ви? — попита Джоана, учудена от нахалството на Лидия:
— Всички знаят, че сте сгодена за него — усмихна се Лидия.
— Това може би знаят само лудите, склонни да си въобразяват много неща. В лудницата ще намерите хора, които не само си въобразяват, но и да вярват, че са роднини на Наполеон Бонапарт — рязко възрази Джоана. — Всъщност аз и баща ми нищо не знаем за такъв годеж.
Лидия вдигна рамене. Тя се помъчи да намери някакво обяснение на Джоаниното присъствие в тази къща и не намери никакъв отговор. Неочаквано се сети, че девойката се намираше при Джеймс и че те двамата са сами вкъщи. Тази мисъл я накара да застане нащрек и да премине в официален тон.
— Сигурно баща ви, лорд Крейз, също е тук? — наивно попита тя.
— Не, баща ми си е у дома — отговори Джоана, като улови мисълта на Лидия. — Леля ми също не е тук, както и нито една от братовчедките ми. И никой не може да ме защити в Стария дом, освен старата печка и съзнанието за собственото ми достойнство.
Лидия вдигна вежди и високомерно погледна девойката.
— Не вярвам Ралф да се съгласи, защото вие…
— Има куп неща, с които Ралф надали ще се съгласи — намеси се Джеймс, като реши да избави Джоана от необходимостта да отбива забележките на Лидия. — Но няма никакъв смисъл да отделяме внимание на Ралф в нашия разговор. Мисля, госпожице Хамон, че няма нужда да намесваме госпожица Кърстън в личните си препирни.
И като се обърна към Джоана, той й подаде ръка.
— Благодаря ви за вниманието към мен. Повярвайте ми, че този път тази официална фраза наистина изразява чувствата ми.
Той предполагаше, че събитията ще смутят Джоана, но тя продължаваше да се владее дотолкова, че той се учуди на присъствието на духа й.
— Бих ви препоръчала да потърсите нови слуги. Най-добре ще бъде, ако слугите ви постъпят на работа утре в два часа.
Джеймс почувства облекчение, като разбра от тези думи, че Джоана ще го посети сутринта. Лидия изпрати с поглед девойката и заговори чак след като Джоана се скри зад входната врата.
— Значи е истина, че лейди Джоана ви е годеница? — запита тя.
Джеймс остана като гръмнат.
— Тя сама ми каза това, но аз предположих, че това беше само шега, за да ме ядоса.
— Моя годеница? Нима тя ви каза това?
Лидия презрително се усмихна.
— Значи това не е вярно. Вие с нея в приятелски отношения ли сте?
— О, да — отговори Джеймс, — ако може да се нарече приятелство вниманието на добрата фея към самотния, напуснат от всички човек.
Тя принудено се усмихна.
— А сега хайде да поговорим сериозно. Нима мислите, че вече не е време да се уредят някак сметките ви с Ралф?