— Той ви е пратил при мен като гълъб на мира? — иронично попита Джеймс. — Ако е тъй, вие сигурно сте дошли с някое предварително приготвено предложение, освен празните уверения в приятелство. Приятелството на Ралф не ми вдъхва особено доверие.
Тя отиде до вратата и я затвори. След това се върна на предишното си място.
— Ралф ми каза, че искате от него нещо, което вече не притежава.
Джеймс намръщи чело.
— Нима го е унищожил?
— Не — отговори девойката. — Попаднало е в чужди ръце.
— В такъв случай защо брат ви е още свободен?
Лидия цялата се изчерви.
— Не разбирам какво искате да кажете с това, господин Морлек. Да не би да мислите, че той трябва да бъде в затвора?
— Да. Честно казано, той трябва да се намира зад решетките — спокойно отговори Джеймс. — Ако документът, за който става дума, наистина е попаднал в чужди ръце, брат ви може да се смята за влязъл в затвора. Естествено, ако новият собственик на документа не се окаже крадец или шантажист.
Джеймс се досети, че девойката не знае какъв документ се намираше в Ралф.
— Какво искате от мен? — попита той.
— Ралф ме помоли да ви кажа, че няма такива съществени разногласия между вас, които да не могат да се отстранят по мирен начин.
— С други думи, брат ви иска да свидетелствам в негова полза, ако документът бъде изпратен в съда, нали?
— Не зная дали е такова желанието му, но е много възможно да имате право. Той ми каза само това, което ви съобщих: документът не е в него и той моли да го подкрепите.
Джеймс се приближи до прозореца и погледна към градината. Помъчи се да разреши тази загадка, но мислите му неусетно се отклоняваха. Той мислеше, че Джейн Смит наистина се оказа Джоана Кърстън, дъщеря на лорд Крейз, девойка от обществото, към което той не принадлежеше. Това беше най-неочакваното откритие за него.
— Право да си кажа, не знам с какво мога да бъда полезен на брат ви — каза той най-сетне, като се обърна към Лидия. — Нашата разправия ще се прекрати само тогава, когато брат ви поправи онова, което стори. Можете да му съобщите това.
— Значи борба докрай? — драматично каза тя.
Върху лицето на Джеймс се мярна усмивка.
— Струва ми се, че е така.
Лидия прехапа устните си и се опита да овладее положението. Възложената й поръчка беше крайно неопределена. Ралф й бе поръчал да действа, както намери за добре.
— Знаете ли какво значи това за мен, неговата единствена сестра? — попита тя. — Знаете ли, че трябва да прекарвам безсънни нощи и да мисля какво ще ми донесе следващият ден?
— Много съжалявам, че нищо не знаех за това. Честно да ви кажа, госпожице Хамон, аз не познавам чувството състрадание — и след малко продължи. — Можете да предадете на брат си, че ще докарам въпроса докрай. На всяка цена ще изпълня задачата си.
— Задачата на касоразбивач? — подигравателно вметна девойката. — На вас ви оставиха възможността да свършите мирно и тихо — каза тя, без да скрие раздразнението си. — Не знам каква е причината за враждата ви към Ралф, но той е не по-малко хитър от вас. Рано или късно вие ще признаете това. На мен цялата тази история ми омръзна. Дори да приемем, че Ралф е престъпник, вие по-честен ли сте от него? Нима светът е толкова тесен, че двамата не можете да избегнете спречкването?
— Всяка светска жена би завидяла на начина ви да излагате мислите си, ако ви чуеше в този момент — галантно отговори Джеймс и я изпрати до вратата.
Марборн става излишен
През последната седмица Ралф видимо се промени. Понякога приличаше на старец. Лидия не се опитваше да открие причините за грижите му.
На другия ден след посещението у Джеймс тя нареди да приготвят багажа й. Като свърши това, отиде в кантората на Ралф.
— Днес заминавам за Париж — каза тя. — Искам малко пари.
— Кой ти каза, че можеш да заминеш за Париж? Ще останеш тук. Вече ти го казах. Много е възможно скоро да замина оттук.
— Какво се е случило? — попита тя, като за първи път си даде сметка, че положението е много сериозно.
— Работата е по-лоша, отколкото предполагаш — отговори той. — Знаеш ли, Лидия — продължи той толкова любезно, колкото му бе възможно, — не бих желал да ме напуснеш в този момент. Освен това обещах на Сади да те заведа в Танжер.
Тя взе стол и седна срещу него. После опря лакти на масата и направо го попита: