— Не. Ей сега ще сляза долу.
Джоана много се угрижи от неочакваната поява на гостенката.
— Научих, че сте се върнали, и дойдох да ви попитам дали лорд Крейз няма да се съгласи да ми даде тази къщичка — каза госпожа Корнфорд.
— Това ли е всичко? — попита Джоана, като облекчено въздъхна. — Разбира се, че ще ви дадем къщичката. За по-дълго ли искате да се преселите в Крейз?
— Престоят тук действа благотворно на господин Фарингтън и той е съгласен да прекара повече време по тези места.
— Господин Фарингтън? — повтори девойката с разтреперан глас. — Това беше вашият наемател, младият човек, който не може да се откаже от алкохола, нали? Откъде е дошъл той?
— Не зная. Живял е из Западните брегове на Африка. Неговите роднини го пратили в колониите, защото престоят му в Англия бил съпътстван от редица затруднения. Още като момче бил изключен от училище за някакви глупави постъпки.
— Той каза ли ви причините, които са го накарали да замине?
— Не. Каза само, че е извършил нещо лошо. В Африка се пристрастил към спиртните питиета и пак се върнал в Англия. Баща му умрял и му оставил годишна рента. Не бихте ли желали да го видите?
— Не, не бих желала да го видя. Нервите ми са толкова разклатени от всички произшествия напоследък, че бих предпочела да избегна всяко излишно вълнение.
— Сигурно имате предвид случилото се с господин Морлек, нали? Колко е ужасно това! Разказаха ми, че всичките му слуги го напуснали. Дори исках да го посетя. Господин Фарингтън ми разказа, че го срещнал в деня на пристигането си.
— Зная — каза Джоана и побърза да прибави: — Разкажете ми за това.
След като госпожа Корнфорд си отиде, Джоана се замисли за всичко случило се.
В селото неочаквано се появиха две нови лица. Джоана научи това, преди мълвата да стигне до Крейзови. Те бяха двама млади търговци, решили да прекарат отпуската си сред природата.
Джоана дойде в девет и половина часа в Стария дом и съобщи новината на Морлек. Джеймс кимна с глава и каза:
— Това са сержант Финигън и детектив Спунер от Скотланд ярд. Видях, когато пристигнаха. От гарата до селото ги докара автомобилът на местното полицейско управление.
Това съобщение я учуди, но той побърза да разсее страховете й.
— Нима си въобразявате, че полицията ме е оставила на мира? Тях ги е пратил Уелинг, за да се запознаят с навиците и живота ми. Дори реших вече при първия удобен случай да ги гостя с хубава вечеря.
Тя нищо не отговори и побърза да смени темата на разговора.
— Повече няма да идвам при вас. Струва ми се, че вече може да си наемете пак слуги. Вчера видях Кливер в селото. На мен много ми домъчня, че той изгуби такова хубаво място.
— С удоволствие ще взема пак на служба Кливер. Но защо казахте на Лидия Хамон, че сте…
Той млъкна, смятайки, че девойката ще разбере за какво я пита. Но Джоана попита с най-невинен вид:
— Какво съм казала?
— Нищо… Разбирам, че сте казали това само да я ядосате.
— Имате предвид вестта, че сме сгодени? — спокойно каза Джоана. — Да, казах й това. Исках да я ядосам и вашето име първо ми дойде наум. Надявам се, че няма да ми се разсърдите за това?
— Какво приказвате? Разбира се, че не…
Девойката ловко се разпореждаше и правеше омлета.
— Усещам, че ви компрометирах. Да не сте женен?
— Не — решително каза той. — Не съм женен и никога не съм се женил.
— Повечето хубави мъже са женени — равнодушно добави Джоана и Джеймс почувства, че последните остатъци от смелостта му се изпаряват. — А вие според мен сте хубав. Но какво правите? Махнете си лакътя от съда с яйцата!
— Много съжалявам, че се оказахте лейди Джоана. Много се привързах към Джейн… Разбира се, привързан съм и към Джоана! Едно време познавах една млада девойка на име Джоана, която живееше в Кънектикът.
— Нима трябва да ме посвещавате в любовните си истории? — възмути се тя. — Аз съм твърде млада, за да се интересувам от подобни истории.
— Това не е любовна история — побърза да обясни Джеймс. — Тя се казваше Джоана и ме наричаше Джим.
— Аз също се казвам Джоана. Ако желаете, можете да ме наричате по име — каза девойката и седна до кухненската маса. — С удоволствие бих ви наричала Джим, но баща ми има един персийски котарак, който също се казва Джим. Затова всеки път, когато ви наричам с това име, ще ми се струва, че ще измяукате. Що се отнася до годежа ни, оставям го в сила още една седмица. Работата е там, че господин Хамон ми е хвърлил око и аз трябва да имам възможност да го държа на известно разстояние от себе си.