— А ако разкаже тази смешна история на баща ви?
— Аз трябва повече от вас да се грижа за това. Навремето тя ми създаде много грижи, защото за малко да попадне във вестниците.
— Нима Хамон се ползва с голямо влияние в тези райони? — попита той.
Тя му разказа причините, които караха Хамон да живее тук, и Морлек многозначително подсвирна.
— Вие виждате, че титлата ни всъщност е чудесно прикритие. Истинският господар на Крейз е Хамон. И той иска да се ожени за мен, както става във всички романи — злодеят се оженва за дъщерята на разорения лорд. За да следваме и по-нататък романите, аз трябва да се влюбя в беден, но добродетелен чифликчия, който се явява истински наследник на родовите богатства.
Джеймс не можеше да откъсне очи от девойката.
— Не ме гледайте така, Джеймс — каза тя. — Джеймс звучи по-хубаво от Джим, но също не е хубаво. Джеймс… така наричат обикновено лакеите. Искам нещо да ви питам… Ах, да, спомних си — вчера взех от Стефънс един бинокъл. От прозореца ми се вижда Стария дом. Нощно време един от прозорците ви обикновено е осветен. С бинокъла успях да видя, че това е прозорецът на библиотеката ви. Той е покрит с бели прозрачни завеси и аз забелязах, че вие непрекъснато се разхождате из стаята и че на завесата се появява вашата сянка. Омръзна ми да гледам прозореца ви и си легнах, а вие продължавахте да се разхождате. Но защо се смеете?
— Финигън и Спунер наблюдаваха по-дълго. Сигурно са изпратили в Лондон подробен доклад, че страдам от безсъние.
— Откъде знаете, че ви наблюдават?
— След като се мръкна, обтегнах напреки на пътечките тънки черни конци, а днес всички бяха скъсани. Под прозореца сложих лист хартия, намазан с глина, а днес видях този лист на пътя.
След като закусиха, Джеймс изми съдовете с помощта на девойката.
— За какво мислехте нощес, когато сте страдали от безсъние? — неочаквано попита той.
— За греховете си — отговори девойката с тържествен тон.
Но с това изненадите тази сутрин не се изчерпаха. Когато Джеймс отиде в кухнята, завари Джоана край печката със запретнати ръкави, заета с правенето на пастет.
— Силно сте си изгорили ръката — каза Джеймс, като забеляза върху ръката на девойката червено петно във формата на сърце.
— Това петно се появява само от време на време — отговори тя, като се изчерви.
И скоро след това си отиде, без да се сбогува с него.
Следобед в Стария дом дойде Кливер — беше смирен и кротък като овчица. Започна да разказва някаква история, която уж го била накарала да напусне службата. Но Джеймс не го слушаше.
— Ако искате, можете да се върнете на предишната си работа — направо му каза той. — Можете да кажете това и на останалите слуги. Но отсега нататък в къщата ми ще има нов ред. Точно в десет часа всички трябва вече да спят. И никой не бива да ме безпокои, когато работя в библиотеката.
Кливер се залови да събира подчинените си, а Морлек се качи в спалнята и внимателно заключи вратата след себе си. После вдигна килима и откри малко скривалище в паркета. Там съхраняваше кутийка, от която извади револвер, вързоп инструменти и неизбежната черна маска.
Всички тези принадлежности той занесе в кабинета си и ги заключи в бюрото. Макар че го преследваха всички лондонски детективи, макар че го заплашваше доживотен затвор, той пак се залови за работа. Човекът с черната маска пак започваше да действа.
Човекът с черната маска отива на разходка
Джеймс поднови запаса с гориво, мушна под седалката няколко кутии консерви и потегли. Отиде в селото, спря край пощата и изпрати телеграма на Бинджер. После се отби в ковачницата, която едновременно служеше и за гараж. Сложните му искания не можеха да бъдат изпълнени от работника. Впрочем, той предварително знаеше това.
— Най-добре е да пратите автомобила на поправка в Горш, господин Морлек. Много малко разбирам от тези скъпи машини, за да се заема с поправката им.
Спунер проследи Морлек и веднага след заминаването му отиде в работилницата да попита за какво е идвал Морлек.
— Кормилото му не работи добре — обясни механикът — и аз го посъветвах да направи основен ремонт на машината. Тогава той отиде в Горш при един механик.
Доволен, Спунер бързо се върна при сержанта си и му съобщи тази новина. Когато се мръкна, Джеймс се върна у дома си с автобуса, който свързваше Горш и Крейз. И това не убегна от очите на наблюдателния Спунер.