В същия миг автомобилът откарваше Джеймс към Хай-маркет. Той зави на Уардър стрийт. Тук младият човек спря машината си в дългата върволица автомобили, които чакаха края на представлението. Сам се запъти към Шефтсбъри авеню и повика такси. В същия миг, когато автомобилът се приближи до тротоара, от близкия бар излезе пиян човек и едва не падна в прегръдките на Джеймс.
— Извинявайте — промърмори пияният — малко се скарах… не бяхме на едно мнение по метафизическия въпрос…
Джеймс внимателно погледна пияния и позна в него младия човек, на когото беше дал подслон в онази бурна, дъждовна нощ.
— Слушайте, приятелю, чака ви дълъг път до вкъщи — обърна се той към него, но след това си спомни, че в намеренията му не влизаше да бъде познат.
Обаче пияният не си даваше сметка кой беше събеседникът му. Таксито чакаше. Когато Джеймс забеляза, че наоколо започнаха да се събират минувачи, заинтересувани от поведението на пияния, той бързо го вмъкна в автомобила и заповяда:
— Карайте в Лонг акр.
В този час улиците бяха пусти. В най-тихата част на улицата Джеймс заповяда на шофьора да спре автомобила и свали пияния.
— А сега ще ви дам един добър съвет. Вървете си вкъщи.
— Вкъщи? — с горчивина повтори момъкът. — Аз нямам дом, нямам приятели, нямам жена!
— Може би тъй е по-добре — за жена поне — отбеляза Джеймс, като желаеше по-скоро да се избави от пияния.
— Тъй ли? Така ли мислите? Но аз… аз бих искал да я хвана, след като тя се отнесе тъй с мен. О, аз ще я убия… — бледното му лице се изкриви от злоба, но неочаквано избухна в ридания. — Тя разби живота ми! А аз… зная само малкото й име… и че баща й е лорд! Тя има малко петно във формата на сърце върху ръката.
— Как се казваше… как се казваше девойката, която е разбила живота ви? — пресипнало попита Джеймс.
— Казваше се… казваше се Джоана. Тя разби живота ми… И ако я намеря, ще я убия…
Марборн и Слоун стават джентълмени
В същия ден, когато Хамон получи отговор на телефонното си запитване до Мароко, Марборн, в чудесно настроение, обядваше в един от най-разкошните ресторанти в Лондон. Парите просто се сипеха към него и той гледаше да си угажда колкото се може повече. Слоун му беше гост. Той също от грозен човек с неизразително лице се беше превърнал в елегантен, модерен джентълмен.
— Я донесете още една бутилка! — заповеднически се обърна Марборн към келнера и самодоволно прокара ръка по бялата си жилетка, като запуши. — Ето това се казва живот, Слоун! Отдавна мечтаех да живея по този начин. Много по-добре е, отколкото да се гонят крадците.
— В това сте прав — скромно забеляза Слоун. — Но колко време ще продължава хубавият ни живот?
— Ще продължава, докато сам желая това — самодоволно отговори Марборн, като се любуваше на пръстена, който красеше ръката му.
— Каква работа имаш с Хамон?
— За каква работа питаш?
— Ти имаш нещо с него. Как сполучи да го притиснеш?
— На теб това трябва да ти бъде безразлично. Бъди доволен от това, което е, и не задавай излишни въпроси. Струва ми се, че съм достатъчно щедър към теб, нали?
— Вярно е — съгласи се Слоун и с възторг подаде ръка на покровителя си. След като си стиснаха ръцете, той продължи. — Наистина, вие сте много добър към мен.
— Ако искате, ще ви съобщя някои неща — самодоволно заяви Марборн. — Разбира се, не всичко, но… В ръцете ми попадна един документ. Не мога да ви кажа какво съдържа и как ми попадна. Той може да причини много неприятности на Ралф. Знаете ли, Слоун, този човек струва около един милион и при това има сестра!
И той от задоволство целуна върха на пръстите си.
— Аз чувах някои неща за сестра му — забеляза Слоун — и доколкото мога да съдя, съвсем не е за вас.
— Какво искате да кажете с това? Преди Ралф да забогатее, тя е работила в един бар. И това не е всичко. Тя е приготвяла коктейли в един много удобен бар на Глазгоу стрийт. Не е по-добра, но не е и по-лоша от мен.
Слоун се съгласи с думите му.
— Не бива да говорим лошо за Хамон — продължи Марборн, като се успокои. — Кой е той? Един крадец, нищо повече! И аз имам доказателства за това!
— Значи ето какво сте узнали за него! — каза Слоун.
— Не е ли все едно какво зная за него! — продължи Марборн и кимна на келнера да се приближи.
— Искате ли да пием още нещо? — попита Слоун.