— Стига! — отсече Марборн. — Ей там, срещу нас, седи оная стара свиня Уелинг.
Откритието, че старият детектив може да ги е наблюдавал през цялата вечер, веднага сломи въодушевлението му. Уелинг седеше на малка масичка и много бавно ядеше скромната си вечеря. Като улови погледа на Марборн, стана от мястото си и тръгна към масичката, където седяха двамата бивши детективи. Слоун по навик стана на крака и се опъна като струна.
— Я сядайте, глупаво магаре — изсъска му Марборн. — Та вие вече не служите!… Добър вечер, капитан Уелинг.
— Добър вечер, Марборн — отвърна капитанът на бившия си подчинен.
— Както се вижда, добре си живеете — и като седна на стола, огледа двамата приятели. — Сигурно изкарвате много пари, Марборн. Това е чудесно. Честно спечелените пари носят щастие, а нечестно спечелените — нещастие. Те водят в затвора.
— Не съм склонен да говоря с вас за това, Уелинг — прекъсна го Марборн. — Ако си въобразявате, че парите ми са спечелени…
Уелинг спря словоизлиянията му с любезно движение.
— Да не се готвите да ме уверите, че стоите без работа? Как е вашият приятел Хамон?
— Не се познавам с Хамон, или по-точно не го познавам достатъчно добре, за да зная как е — почти извика Марборн. — Лично вие какво желаете от мен? Защо ме затормозявате с разпита си? Нищо не ви дължа…
— Дължите ми много — възрази Уелинг и извади от джоба на жилетката си наполовина изпушена пура. — Началникът на полицията реши да ви предаде на съда. И това решение би ви струвало десет месеца затвор. Но аз го уверих, че в интерес на службата, срещу вас не трябва да се повдига обвинение. Та значи Хамон се чувства добре, а?
— Нищо не зная за Хамон.
— Той е много любезен човек — продължи добродушно настроеният Уелинг. — Наистина е много мил човек. Сега работите за него, нали?
— Вече ви казах, че нямам нищо общо с Хамон.
— И все пак трябва да имате нещо общо с него, както по-рано — добродушно продължи Уелинг, — защото миналата седмица Хамон е теглил от банката си хиляда фунта и част от тях са минали във ваши ръце. Не мислете да ме уверявате, Марборн, че той ви снабдява с пари ей тъй, без нищо. Това не влиза в навиците му — и той тежко въздъхна.
— Стопаните обикновено изстискват от своите служещи последните сили. Всъщност с какво се занимавате вие? Търговец ли сте станали?
Марборн успя да се овладее и да се успокои.
— Много съм загрижен за Хамон — продължи Уелинг. — Наскоро го срещнах и установих, че има лош вид, сякаш са го налегнали тежки грижи. Не е възможно да е изгубил нещо или да са откраднали нещо от собствената му къща. В такъв случай би предал цялото дело на полицията… Но аз много се радвам, че тъй бързо напредвате, Марборн. Пък и вие, Слоун, живеете добре, както се вижда. Разправят, че живеете в хотел „Блумбсбъри“ като голям богаташ. Да, да, вижда се, че двамата изкарвате много пари — и той шеговито заплаши Марборн с пръст. — Вижда се, че гребете пари с лопата. Чух, че дори вкъщи сте си поставили огнеупорна каса, съвсем нова и много масивна.
— Сигурно ме следите, а? — кипна Марборн. — Нямате право да го правите.
— Да ви следя? — Уелинг се престори на уплашен от това обвинение. — По-малко от всеки друг съм склонен да ви следя. Знаете, че на нас, полицаите, ни се случва да чуваме много слухове и сплетни. Във всеки случай много умно от ваша страна е, че сте се снабдили с огнеупорна каса. Но защо смятате, че свободните пари трябва да се държат вкъщи, а не в банките?
— Сигурно искате да ме обвините, че избягвам вземане-даване с банките? — извика разпаленият Марборн. — Имам текуща сметка в Холбърн.
— Но не се ползвате от нея — учтиво, но упорито възрази Уелинг. — Впрочем имате право. Не можем да бъдем уверени, че банката няма рано или късно да фалира. А от друга страна, няма защо да се страхуваме, когато вкъщи имаме такава огнеупорна каса като вашата. Наистина нищо не рискувате. Човекът с черната маска няма да дойде да ви ограби. Та нали той завинаги е захвърлил занаята си! — Уелинг се озърна, сниши съвсем гласа си и продължи: — Марборн, опитвали ли сте някога да вържете тенекия на опашката на дива котка? По израза на лицето ви виждам, че никога не сте опитвали. Повярвайте ми, че е по-безопасно, отколкото да си навлечете гнева на Ралф Хамон. Време е да изчезнете, Марборн. Не ви желая злото, макар и да сте лош човек. Все пак имате някои достойнства, заради които се отнасям към вас благожелателно. И ви давам добър съвет: съберете спестените пари и се постарайте по-скоро да изчезнете оттук.