— Какво иска той? — попита Ралф.
— Следи ме — пресипнало отговори Марборн.
— Това много ме радва! А аз се страхувах, че следи мен! Искате ли да пийнете нещо?
— Не, благодаря. Ако ми е писано да бъда отровен, предпочитам това да ми се случи вкъщи.
Когато Марборн излезе на улицата, Уелинг не се виждаше никакъв. Бившият детектив се запъти към най-близката пресечка и хвана такси. Макар че най-внимателно огледа улицата, не откри и следа от преследвача си. Като се приближи до дома си, почака в тъмната ниша на входа няколко секунди. Детективът не се виждаше никакъв. Може би Ралф Хамон се беше излъгал и присъствието на детектива край дома му беше само случайност?
Квартирата на Марборн се намираше на втория етаж и бе разположена над търговско помещение. Стаите й бяха наредени с масивни, някога модерни мебели, които сега бяха изгубили своята прелест. На бюфета имаше шише уиски и сода. Марборн си наля една чаша и жадно я изпи.
Какво кроеше Уелинг? И защо непрекъснато говореше за огнеупорната каса? Наистина, Марборн държеше своите пари вкъщи, защото знаеше, че ще дойде ден, когато ще му потрябват. Парите губеха за него обаянието си, когато нямаше възможност да ги съзерцава. Текущата сметка в банката, колкото и голяма да беше сумата, му се струваше нещо нереално.
Марборн запали огъня, свали смокинга и отиде в спалнята. Запали осветлението и погледна масивното си скривалище. На първо време замръзна на мястото. После нададе див вик, спусна се към касата и погледна вътрешността й. Това не беше трудно да се стори, защото масивната врата на касата висеше само на едната си панта. Касата бе счупена и съвсем празна. Някой я беше обрал.
Като дойде на себе си, Марборн бързо огледа помещението. Ясно си даде сметка как е действал крадецът. Касоразбивачът се бе вмъкнал по противопожарната стълба в жилището през прозореца на спалнята. Време за работа е имал достатъчно. Марборн отсъства от вкъщи няколко часа. Бившият детектив се спусна надолу по стълбата и изскочи на улицата. На тротоара се сблъска с капитан Уелинг, който спокойно и с ръце на гърба наблюдаваше осветените прозорци на Марборновата квартира.
— Капитан Уелинг — завика Марборн — елате бързо!
— Сигурно нещо се е случило, а? — попита капитанът. — Какво чудно съвпадение е, че тъкмо по това време се оказах наблизо.
— Обраха ме! Ограбиха ме! — продължи да пъшка Марборн. — Разбили са огнеупорната каса!
И той поведе Уелинг в квартирата си, продължавайки да говори нещо несвързано. Уелинг бързо разгледа касата.
— Юначагата доста се е помъчил над нея — каза той, като свърши огледа. — Но тези каси не представляват особена трудност за опитните касоразбивачи.
Уелинг отиде до прозореца и се спусна по противопожарната стълба.
— Я гледай! — извика той, като откри на прозоречния перваз гумена ръкавица. — Подозирам, че другата ръкавица ще намерим на двора. Страхувам се, че напразно ще търсим отпечатъци от пръсти — и той внимателно разгледа ръкавицата на светлината на електрическото си фенерче. — Колко пари ви откраднаха?
— Около две-три хиляди фунта — изстена Марборн.
— И какво още?
Уелинг втренчено погледна Марборн.
— А какво още е могъл да открадне от мен? — повтори Марборн. — Нима не е достатъчно, че ми е откраднал две хиляди фунта?
— Не пазехте ли някакви документи в касата?
— Не — отговори бившият детектив, но веднага се сепна и добави: — Аз изобщо нямам никакви документи.
— Това, изглежда, е работа на човека с черната маска — добронамерено отбеляза Уелинг и отиде при касата. — Едва ли ще се намери още някой, който може да работи тъй чисто. Имате ли телефон?
— Телефон има в съседната стая.
Уелинг дълго говори със Скотланд ярд, а след това пак започна да търси някакви следи. Но той предварително знаеше, че опитите му няма да имат никакъв успех. Както изглежда, крадецът не се беше задоволил с парите, защото бе преровил всички чекмеджета, разхвърляйки съдържанието им по пода. Бюфетът също беше счупен. Неизвестният крадец не бе забравил да прерови и леглото: чаршафите и дюшеците лежаха на пода.
Уелинг отиде в трапезарията. В нея нямаше шкафове и други мебели, в които да може нещо да се пази. Картините по стените привлякоха вниманието на капитана. Той забеляза, че някои от тях бяха изкривени.
— Вашият неканен гост е търсил нещо — забеляза той. — Какво ли е търсил тъй грижливо?