— Господин Хамон ме помоли да ви съобщя, че е съгласен да плати тримесечната вноска веднага и освен нея да ви даде още петстотин фунта, но вие трябва… почакайте малко! — и той извади от джоба си телеграма, която разгъна на коленете си. — Виждате ли, Сади Хафиз, той ми пише да му приготвя втори Али Хасан. Какво значи това?
Сади широко отвори очи.
— Това значи, че има много грижи — бавно произнесе той. — За това си мислех и по-рано. Но Али Хасановци не се срещат на всяка крачка, Колпорт. Телеграфирайте му, че това ще му струва хиляда фунта. Парите ще ми донесете утре вечер. И тогава… Впрочем, ще видим.
Той изпрати Колпорт чак до вратата, което беше необикновено внимание от негова страна. След това пак се върна при креслото си и остана в него до часа на вечерната молитва. След като се помоли, се изправи и повика слугата си, който едновременно изпълняваше и длъжността на секретар.
— Познаваш ли говедаря Ахмед?
— Да, ваша светлост. Той уби един сараф. Разправят, че убил още един лихвар и че хвърлил тялото му в кладенеца. Той е лош човек.
— Знае ли английски?
— Не само английски, а и испански. Бил е водач в Казабланка, но го заловили в кражба. Обрал една туристка. Затова го наказали с камшик, а след това го изгонили от града.
— Той трябва да стане мой, Али Хасан. Иди у дома му. Ако е пиян, остави го на мира. Не искам да го види френската полиция. Но ако е трезвен, кажи му да дойде нощес при мен към дванайсет часа!
Единственият европейски часовник в Танжер удари точно дванайсет часа, когато слугата на Хафиз въведе при него едрия говедар.
— Дано настъпи мир в къщата ти и дано сънуваш само радостни сънища — поздрави той излезлия при него шериф, облечен в белоснежно наметало.
— Ахмед, нали си ходил в Англия? — попита го Сади Хафиз.
— Да, господине, няколко пъти съм ходил в Англия с големите кораби, които пренасят мулета. Това беше по време на голямата война.
— Пак ще идеш в Англия, Ахмед. Там живее един човек, който има нужда от твоята помощ. Не забравяй, че аз два пъти те спасих от смърт, когато въжето вече беше готово да обвие врата ти. Два пъти измолвах помилване от шерифа Бен Ази, два пъти те спасих от гнева на пашата. Но в Англия няма да има никой, който да те спаси, ако постъпваш неразумно. Утре ела при мен. Тогава ще ти дам едно писмо.
Жената на пияницата
Джеймс Морлек се върна вкъщи призори. В три и половина часа Спунер забеляза, че сянката изчезна от прозореца и че една ръка дръпна завесата. Веднага след това прозорецът се отвори и на него се показа Джеймс. Детективът побърза да се скрие в храстите, но Морлек го повика:
— Вие ли сте, Финигън, или вие, Спунер?
— Аз съм Спунер — отговори малко смутеният детектив и се приближи до Джеймс.
— Влезте вътре при мен, за да пийнем по чаша уиски — предложи му Джеймс. — Сигурно сте измръзнали. В такава нощ лесно може да се настине.
— Нима знаехте, че седя тук?
Джеймс високо се засмя.
— Не задавайте глупави въпроси! Разбира се, че знаех!
Морлек посрещна детектива и му наля чаша уиски. Спунер я изпи на един дъх.
— Колко глупаво е да се губи времето на такъв примерен детектив като вас! — продължи Морлек, като неодобрително поклати глава.
— Такива примерни детективи — поправи го Спунер. — Кажете, вие спите ли някога? — полюбопитства той и взе предложената му пура.
— Много рядко — сериозно отговори Джеймс. — Обичам да се разхождам из стаята. Това ми действа освежително.
— Но защо винаги минавате край прозореца в определена посока?
— Обикновено се разхождам около масата. Но аз исках да ви попитам дали не чухте вик? Стори ми се, че някой извика. Много е възможно само тъй да ми се е сторило.
— Сигурно нервите ви са се разстроили напоследък. Аз нищо не чух. Навярно въображението ви се е пошегувало с вас. А къде според вас извикаха?
— Стори ми се, че извикаха от другата страна на реката. Викът долетя от поляната. Но щом вие нищо не сте чули, не си заслужава да говорим за това.
— Там има мост, доколкото си спомням, нали? — запита детективът, зарадван от възможността да внесе известно разнообразие в дежурството си. — Какво чухте?
— Стори ми се, че някой извика за помощ. Ако смятате, че заслужава внимание, ще донеса един фенер и двамата можем да идем да видим какво се е случило.
Джеймс донесе един фенер и го запали. След това двамата се запътиха към моста. Джеймс вървеше напред и осветяваше пътя на полицая.