— Кога си отидоха?
— Още не са си отишли. Те влязоха в кабинета ви. Един от тях каза — те бяха трима, че не се чувства добре и че трябва да седне да си почине. Слънцето му било напекло силно главата.
— Доколкото мога да си спомня, през последния месец изобщо не се е показвало слънце. Сигурно третият се казва Уелинг. Онова, което вие разказвате за него, много напомня неговото поведение.
— Точно така, господине, казва се Уелинг. Той е възрастен господин с бяла коса и като че ли не е с всичкия си. Държи се като дете. Сложи грамофона на масата и постоянно питаше защо е страничното отверстие. Просто е ужасно как могат възрастни хора понякога да се държат като деца.
— Да, това е ужасно — убедително повтори Джеймс и побърза да влезе в кабинета си.
Там видя, че Уелинг разглеждаше една гравюра на камината, като че ли нищо не е било. Щом видя Морлек, той приветливо му се усмихна и каза:
— Ето ви най-после и вас, Морлек? Днес изглеждате чудесно. Цъфнали сте като пролет.
— Току-що срещнах доктора. Той беше съвсем на друго мнение, но трябва да се предполага, че вие по-добре знаете това — пошегува се Джеймс, като стисна ръката на детектива.
— Струваше ми се, че не е зле да дойда да ви видя. Едва вчера научих, че тук без мое знание са били пратени двама наши хора, за да ви наблюдават. Щом научих това, побързах да дойда и върнах чиновниците. Не искам да ви притеснявам, Морлек. Вие трябва да имате пълна свобода.
Джеймс високо се засмя.
— Не се съмнявам, че вие лично сте наредили на тези детективи да ме следят — каза той.
— Аз още по-малко се съмнявам в това — тъжно произнесе Уелинг и поклати глава. — Най-ужасното в нашия занаят е, че трябва да лъжем. Вие имате чудесен грамофон… Имате ли и плочи?
— Много — веднага отговори Джеймс.
— Кой би могъл да си помисли… — каза бавно Уелинг и пусна плочата, която започна бавно да се върти. — Чудно! Вашият грамофон пълзи като охлюв… Знаете ли каква мисъл ми навя това? Ако имате една лампа и я поставите насред диска, а на края на диска ако поставите картонена фигурка на човек, на завесата би се получила много интересна сянка. Тази сянка би напомняла на вас и на всички отвън би се струвало, че минавате край прозореца. Какво ще кажете за тази ми мисъл?
Джеймс премести регулатора и дискът се завъртя по-бързо.
— Това показва, че дори най-хитрият и добре измислен план може да претърпи неуспех заради някоя малка небрежност. Ако бях престъпник и ако исках да излъжа полицията, най-напред трябваше да поставя регулатора в нормално положение.
Като се озърна, Уелинг потърси Спунер и Финигън.
— Предполагам, че всичко е наред — каза той на полицаите. — Вие няма защо да си губите напразно времето тук. Можете да се върнете с първия влак в града. Аз ще ви настигна. А през това време ще успея да поговоря с господин Морлек за по-лични неща.
И като кимна с глава, освободи полицаите. Щом излязоха, той се приближи до прозореца и ги проследи с поглед.
— Те са славни момчета — каза той, обръщайки се към Джеймс. — Гледат си добре работата, но за съжаление нямат никакъв подход. Кажете ми честно, Морлек, къде бяхте тази нощ?
— А според вас къде съм могъл да бъда? — попита Джеймс и седна по-удобно край камината, като почна да си тъпче лулата.
— Предполагам, че сте успели да посетите нашия общ приятел Марборн и че сте отворили огнеупорната му каса. А знаете ли, аз говоря само това, в което съм сигурен. Морлек, не бива така — и той многозначително поклати глава. — Акулата не хапе акула, а крадецът не трябва да краде друг крадец. Не вярвам да се съмнявате, че Марборн е крадец, въпреки че носеше полицейски мундир. Господ и началникът на Скотланд ярд много добре знаят това. Намерихте ли поне онова, което търсехте?
— Не, не успях да го намеря.
— Но в такъв случай защо взехте парите му?
— Какви пари? — невинно попита Джеймс. — Та вие добре знаете, че аз вземам пари само тогава, когато принадлежат на човека, с когото се боря.
— Отдавна се досещах за това, но тези пари бяха на Марборн. Може да ги е спечелил по нечестен начин, но все пак те бяха негови. Ще ми обясните ли защо Марборн се ползва с такова влияние над Хамон?
— Доколкото знам, той го изнудва. В ръцете му се намира един документ, който има много голямо значение за Хамон. И Хамон е принуден да му плаща за мълчанието. Поне тъй си представям отношенията им.