Джоана я погледна.
— И вие по-рано сте били богати — продължи тя, като кимна с глава. — Сигурно ще ми разкажете тъжната си история. Но не, няма да ви безпокоя с това. Не искам да ви опечалявам с припомнянето за това, което е изгубено. Бедността е ужасна, но още по-ужасно е, когато сте богати само за неопределено време. Вие познавате ли господин Морлек?
Госпожа Корнфорд се усмихна.
— Виждам, че в тези краища той е цяла забележителност. Умовете на всички местни жители са заети с него. За него ми говори дори момичето, което пратихте, за да нареди тази къщичка. Той приятел ли ви е?
— Той с никого не дружи. Напротив, толкова е сдържан към околните, че по неволя ги кара да го смятат за много богат. По-рано си мислех, че той би могъл да ми бъде рицар. — И Джоана тъжно въздъхна.
— Не зная наистина ли е тъй и наистина ли положението ви е тъй печално — усмихна се госпожа Корнфорд. — Иска ми се да мисля, че всичко това е само шега.
Лицето на Джоана стана сериозно.
— Да, вие не допускате мисълта, че в миналото си може да имам нещо тъжно. Ала това е така. Та аз вече не съм тъй млада! Скоро ще навърша двадесет и три години.
— Никога не бих предположила. Вие изглеждате много по-млада.
— Може би над мен тегне ужасна тайна.
Госпожа Корнфорд недоверчиво поклати глава. Джоана тежко въздъхна.
— А сега ще се върна у дома, при грижите си — каза тя и излезе.
Господин Хамон се разхождаше из парка. Като я видя, той се приближи и каза:
— Много се радвам на връщането ви. Страшно много скучаех без вас.
Джоана Кърстън мислено съжали, че не се забави повече у госпожа Корнфорд.
Господин Хамон настоява
Фердинанд Кърстън, лорд Крейз, беше висок, вглъбен в мислите си човек и имаше само едно желание — никой да не го безпокои. Цял живот той се опитваше да избягва неприятностите. И това желание му струваше много пари. Върху имота му лежаха голямо количество задължения. Но самият той нямаше нужния опит да ръководи собствеността си. Неочаквано в кръга на познатите му изплува един много любезен търговец и финансист, който простря любезността си дотам, че прие да води делата и сметките му с кредиторите и банките. Лорд Крейз се зарадва много от този обрат на задълженията му. Отстъпи на финансиста правата над имението и с това успя не само да се освободи от кредиторите си, но и да разполага с известен наличен капитал.
В дадения момент лорд Крейз седеше в библиотеката си и прелистваше каталог, когато без предварителна уговорка влезе гостът му.
— Здравейте, Хамон — каза лордът без особена радост. — Закусихте ли вече?
— Джоана не беше вкъщи — отговори Хамон.
— Тя сигурно е закусила навън.
Хамон взе един стол и се настани срещу лорда.
— Мислили ли сте някога какво може да се случи, ако случайно умрете? — попита той.
— Не, за това не съм мислил. Не, не — бързо добави лордът. — Винаги посещавах църковните служби, макар да знаех, че събирането на църковния десятък е доста тежко за нашите стопанства. Но все пак не мисля, че райските врати ще се затворят за мен.
— Ах, не говоря за това! Мислили ли сте какво ще стане с рода Крейз?
— Титлата ще я наследи Джоана. По закона на нашето семейство титлата може да се даде и на жена — неохотно поясни лордът. — Но защо ме питате за това, драги? Ако Джоана иска да задържи замъка и имението, трябва да се омъжи за вас. Аз лично не бих имал нищо против такъв брак. И по-рано се е случвало да попадат в нашето семейство много своеобразни типове. Моята прабаба например е имала дървен крак.
Господин Ралф Хамон се престори, че не забелязва оскърблението, което съдържаше тази забележка. Той съвсем не мислеше да се впуска в разсъждения за качествата на Крейзовите прадеди.
— Джоана може да не иска да се омъжи за мен, но затова пък вие имате силно влияние върху нея — отбеляза той.
Лорд Крейз свали очилата си.
— Вие мислите, че аз имам голямо влияние върху дъщеря си? В такъв случай се заблуждавате, драги. Тя не взема под внимание съветите ми и дори нещо повече, склонна е да действа срещу напътствията ми. Трябва да ви призная, че съм лош съветник. Нека тя постъпва, както обича. Покойната й майка винаги се водеше от това правило.
— Да предположим за момент, че Джоана ми откаже — продължи Хамон и мрачно изплю края на пурата си. — Вие имате влияние върху нея и трябва да й поговорите.
Лордът се облегна на креслото си. Целият този разговор му беше неприятен.